Плах слънчев лъч се заиграва с косата ти, погалва изящната ти шия, и те целува лекичко по бузата. Сякаш усетила милувката му, сбръчкваш доволно носле, усмихваш се блажено и се унасяш в поредния си сън. Изтръгвам се от унеса, прегръщ...

Че не виждам нищо на повече от метър пред капака на колата. ‘Спокойно’ – опитвам се да се успокоя, запалвам цигара и докопвам копчето за фаровете за мъгла. Видимостта ми се увеличава с около половин метър встрани, к...

Крясъкът на любимото ми дете достига до мен през океани от спомени, злост, учудване и плахост...Последният път, когато го чух да говори, бе преди няколко вечности, може би като съм бил бебе, наистина...Вцепенението замръзва по лицето м...

Когато за първи път чух 'Непознати Улици', бях зает да се давя в очите на един ангел..Пътувахме заедно с градския транспорт - в моя случай тогава това значеше раздрънкан Икарус, и то от големите такива..Това си имаше както предимст...

Особено ако си в родния град...Пловдив, де, сигурно го знаеш..Градът е прекрасен, наистина...Красота и спокойствие, история итн...Няма как да не го харесаш, дори веднъж да си бил там. Центъра е невероятен, има един куп неща за правене, ...

най-накрая успя да се опомни и фокусира, демонът се бе надвесил пред лицето му, зъбите му блестяха на светлината на от за пореден път мъртвата луна, а в стремежа му да изглежда комично имаше нещо толкова зловещо, че чак му стана страшно....

Той бе изгубен. Бе опитал да се изгради на основата на нещо извън него, и когато тя си тръгна, всичко отиде по дяволите.
Какво пък, сега можеше да прави каквото си иска.
Не беше посещавал подземието доста време, прекалено дълго се бе опи...

chalk hearts melting...
Как може всичко да е толкова трудно, и толкова просто едновременно?

Сам се видях, на стената облегнат...

И ето ме отново, взирайки се в нищото, изгубил пътя и не търсещ нищо.
Имам всичко, което ми е нужно.
Искам повече, и то сега. Искам повече от себе си, искам повече от всички, и в същото време не искам нищо от никого.

Ето ме.
Завърнах се в себе си, след два месеца безславно отсъствие. Бях изчезнал, невидим, несъществуващ, неканен дори в собствената си обвивка. Вегетирах ненужно, ама човек не може просто да изчезне за някакво време и после да се върн...

Отново в детската градина.
Писна ми.
Не отново.