...самотата на бегача на дълги разстояния...пътя пред теб...понякога напред, понякога напред и нагоре....и ходене назад насън...важното е да се движиш, развиваш, и да си вземаш поуките от връщането назад...в крайна сметка накрая всичко,което направиш, ще е просто всичко, което си направил...и хората, които си познавал....те остават...някои за добро, други не...но...това е, човек постепенно се научава да оценява това, което има и да се оттърсва от ненужните отношения....
...ето ме пак, на компютъра с първото си за деня тройно кафе, очаквам проблемите на делника да ме прегърнат, за да може поне за малко да не мисля за моите си неща....в крайна сметка, има време за всичко...има време за работа и решаване на проблеми, има време за четене след работа, има време за опити за сън и психария, когато отлаганите мисли блъскат в изтощения от деня мозък, а демоните над теб се забавляват с опитите ти да потиснеш желанията си, животинските желания за разни неща, които още не си изпитал докрай....същевременно  медния вкус в устата ти се завръща, припомняйки други желания с които някога си решавал проблемите си, но сега вече и те не вършат работа....накрая...накрая вече, изтормозено докрай, съзнанието просто се изключва, за да можеш все пак да посрещнеш поредния ден някак си.....но това не са мисли за сутрин...мислите за сутрин може би ще си ги напиша вечерта...тогава сигурно ще ми е по-ясно как трябва човек да се чувства сутрин...

вечерта как трябва човек да се чувства сутрин....;))
Нали знаеш поговорката, дето гласи, че утрото е по-мъдро от вечерта?...

казваш....Има една песен на Роберта ....Браво на победителите в мача ,браво скандираше тълпата ,браво ,че влекач пое вината ..за съдбата на самотния бегач ..:D