Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2006 20:46 - ....и казват, че било петък...
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 892 Коментари: 4 Гласове:
0



...и какво като е петък?...ден от седмицата...а какво е ден от седмицата?...единица за време,която сме създали,за да вкараме в някакви граници представата си за време (каквото и да е това), за да отброяваме по някакъв начин моментите...моментите, в които живеем, моментите, в които не живеем, и моментите, които минават, докато всячески се опитваме да ги запълваме с разни неща, които смятаме че ни харестват....и като говоря в множествено число, нямам предвид читателите на настоящите безсмислици, а нас....личностите, демоните, зверовете, малките деца и мъжете, които откривам в себе си непрекъснато....та...има нещо, което ги обединява, всички тях...някаква цялост, някаква рамка, която ги контролира и им позволява да излизат от дупките си по определено време...но те не слушат, тц,тц....изобщо не мога да разбера как за толкова години не се научиха да ме слушат...ама това е друга тема....
...както и да е....идеята беше за времето....по дяволите, може ли всяка година по това време да се замислям толкова маниашки за времето....няма значение...днес съм тук, утре ме няма....от мен ще остане...ами...нищо.....ще ме затрие времето като невнимателен потребител-дискета....само че в дискетата има някакво знание (ноу-хау,както е модерно сега, абсолютна отврат е това омърсяване, колко хубава дума си имаме за това...ма и  това е друга тема...)...да се върна на това, за което говорех, все пак...времето...времето, което ще ме затрие...в което няма нищо лошо, всъщност, защото дори сега никой не е приплакал за моите знания/мнения....не и заради самите тях...знание заради самото знание, изкъство заради изкуството....само че в мен няма капчица изкъство и затова много се възхищавам на хора, които го имат......та случвало ли ви се е някой да дойде и да каже....не,това няма да го пиша, просто няма....не мога да бъда толкова жесток към себе си, дори и виртуално....
...отново към времето...та както вече казах, всички приключваме все някога съществуванието си....като захвърлени дискети (те вече дискетите не са модерни, ама "захвърлени дискове" звучи много тъпо, не смятате ли...)...ни забравят в някой тъмен ъгъл....и вярно, аз може да съм една дискета, почувствала много от живота, искаща да почувства още повече, и можеща да почувства повече, отколкото би могла да си представи все някога, ама въпреки всичко това, съм си оставена дискета, захвърлена в някакъв ъгъл....и в крайна сметка, особено напоследък, доста често взех да се чудя защо се оставям на разни потребители да губят времето ми, при условие, че то е единственото, което уж изначално притежавам....и, честно да си призная, го правя не защото нямам какво друго да правя...по някакъв начин ми е хубаво да се чувствам полезна дискета, да върша някаква разлика, някои дори ми се радват, нищо че съм старомодна дискета, пък била и тя толкова доброжелателна...за някои това не е нищо...и тъпото време...минава си, а аз сякаш нищо не съм свършила.....някога си мислех, че на тези години вече ще съм си намерила флопито (идеалното флопи, с което да се чувствам чудесно, да споделяме информация, и по някое време да си имаме малки, сладки...дискети,или флопита, а защо не и от двете по много...)....само че....времето минава, а всеки миг означава един миг по-малко в живота на всяка дискета....минава си то, аз си върша работата, примерна дискетка съм, от работа и задължителното трупясване пред компщтъра после дори не съм започнала да си търся флопи...с няколко си намигнахме, ама по взаимно съгласие се разделихме, защото нещо цветовете ни се сменяха в много различни моменти и синхрона отиваше по дяволите....с други също се харесахме, но нещо (може би времето, или некадърни ИТ-та, или нещо друго, напоследък спрях дори да се опитвам да мисля какво) все ни разделяше....та...такова...времето си минава и всички си вършим работата, понякога за да не усещаме колко много искаме да си открием някое страхотно флопи, с което да изкараме остатъка от живота си заедно...само че напоследък взех да се притеснявам, че докато си открия флопито, ще съм толкова изтормозена дискета, че няма да мога да му се радвам, или още по-лошо-ще си взема какво да е флопи,само и само да не съм самичко, когато ме дават за рециклиране (ххммм, трябва да проверя дали се рециклират дискети,че не съм абсолютно сигурен...)


Тагове:   петък,   казват,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. dressy - *
24.11.2006 21:12
обикновените кошчета за боклук вършат чудесна работа...:)))))
цитирай
2. darknesd - ...знаех си...
24.11.2006 21:29
....че вършат работа...може би трябваше да изхвърля и моите неща някъде там...не да ви занимавам с глупости....
цитирай
3. dressy - *
24.11.2006 21:35
занимаването с глупости е наш специалитет,моля...:)))
цитирай
4. candysays - ...пак ме натъжи...
14.12.2006 15:30
знам, че не си искал, ама какво да се прави...

реших да се поровя аз малко из твоите постове, и намирам аз една чудесна (и забавна дори ;) метафора за мъжете и жените... или момичетата и момчетата... сравнени с флопита и дискети... Дотук добре (наистина ме трогна сравнението трява да отбележа! хареса ми...:)
Но по-нататък... тъжно ми стана... Разбирам те отлично... понеже и аз се чувствам по подобен начин, но не по отношение на любовта (намерило съм си една дискета аз, харесва си ми, и "тя" ме харесва, тъй че сме си заедно...поне сега...от две години и нещо... и с перспектива за още толкова поне...), но се чувствам така по отношение на "призванието" си...Или на онова, което чувствам като свое призвание... Работя отскоро (и може би не задълго ще бъда тук), но все пак... Мразя да си губя времето в безсмислени неща, а често го правя, за съжаление (не говоря за блога...)
единственото, което искам е ДА ПРАВЯ ПРЕЗ ВРЕМЕТО, С КОЕТО РАЗПОЛАГАМ (НЕЗАВИСИМО ДАЛИ ЩЕ Е МАЛКО ИЛИ МНОГО) НЕЩА, КОИТО ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ... ЗА НЯКОГО... ИЛИ ЗА МНОГО ХОРА... АМА НАИСТИНА ДА ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ... ЗАЩОТО АЗ ВЯРВАМ, ЧЕ ИМА НЕЩА (И ДЕЙСТВИЯ, И МИСЛИ) КОИТО ИМАТ ЗНАЧЕНИЕ И ТО ОГРОМНО ПОНЯКОГА... ДАЖЕ МОГАТ ДА СПАСЯВАТ- животи и души... Та това искам аз още само, за да съм напълно щастлив и пълноценен човек- просто защото вярвам, че има неща, които имат повече значение, в сравнение с други... И ще го постигна някой ден.... Ако ще и да ида като санитар да се грижа за болните в някоя болница, и да плача заедно с тях и да лекувам раните им... Понякога мечтая за подобни неща, колкото и да е странно... Аз съм милосърден човек... наистина...

Извинявам се за дългия (и малко мрачен накрая) коментар, но държах да споделя тези неща...

А ти, darknesd, не спирай да търсиш идеаното флопи за теб... Може да те чака зад някой ъгъл, без да подозираш даже... ;))))
Поздрави :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134516
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2373
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930