Постинг
02.12.2006 11:18 -
...ето ти пълно заглавие, щом искаш...
...Борим се...защото сме толкова близко...понякога нараняваме най-много хората, които най-много обичаме...и не, не можем да чакаме спасителя...и само ние сме си виновни за това поведение...Duran Duran в събота...май ми стана навик, ама какво да се прави...може би по-добре от Pink Floyd, знам ли...ми...то ако аз не знам, май никой не знае...трябва да вярваш, че накрая всичко ще е наред...ха-ха, за какво ми е накрая всичко да е наред, след като ще съм вече отлетял?...и..като се замисли човек, представяте ли си, ако всичко на всички им беше наред, ако всички мечти бяха изпълнени, всеки човек си бе намерил половинката, имаше свястна работа, и куп ухилени, добри и послушни деца?....рай ли...глупости, пълни глупости...светът щеше да е толкова скучен, че значителен процент от населението щеше да е недоволен от съществуването си..и ако наистина е така (а аз съм почти абсолютно сигурен, че е така), къде, по дяволите е границата между вечния стремеж за развиване и достигане на нови хоризонти от една страна, и стремежа за удовлетвореност и баланс, от друга?...може би през целия си живот търсим точно това - не абсолютното щастие, изразено чрез постигане на определено множество цели, нито пък непрестанната борба с постоянните обективни и субективни проблеми....по-скоро търсим някакъв баланс на силите, танцуваме на границата между мечтите си и техните постоянно променящи се мутанти, и на всичкото отгоре не искаме да сме сами...толкова време се опитвам да се науча да живея сам, въпреки че някъде дълбоко в себе си знам, че хората (или по-точно, съществата като мен) не са създадени да живеят сами, просто не са...за създаването на каквато и да е форма на разум да си говорим, са нужни две страни....ин и ян, ерос и танатос, живот и смърт, черно и бяло, мъж и жена...защо тогава дори се опитвам да се науча да живея сам?...хм, със сигурност не защото искам да науча нещо ново, напоследък ми се иска да спра за малко, да поспя в окото на бурята, поне за няколко дена никой да не ме търси, телефонът ми да не звъни, да съм далеч от всякакви комуникации и да открия време да потърся себе си....някаква форма на кратка смърт, само че казват, че от там нямало връщане...и съм сигурен, че няма, още повече че смъртта не е никакво тръгване, никакъв път....просто изчезваш, защото времето на механизма ти за съществуване е изтекло....
...и тук вече мноооого се замислих...уж имах толкова много неща за писане, къде отиде вдъхновението ми?...може би мислите за смъртта са го погълнали...или просто монитора на компютъра пред мен не ме вдъхновява толкова, колкото един празен лист хартия, върху който можеш да излееш каквото си искаш, да драскаш, рисуваш, мачкаш итн...но стига за ограниченията, прекалено много ми станаха напоследък, още повече че до някаква степен самичък си ги налагам; излизането от тях ще ме запрати прекалено далече...и какви са тези странни състояния, в които навлизам отново....нали това си е моя сезон, моята зима....добрата стара зима; колкото и да е различна всяка година, тя си остава просто една зима...сезонът на студа и снега, сезонът на силните усещания, сезонът когато усещаш как сърцето ти гори в гърдите въпреки мразовитото време....сезонът на контрастите, на променливите настроения....сезонът, през който един слънчев лъч след поредната безсънна нощ може да те накара да спреш да плачеш и да погледнеш с други очи на току-що събудилият се за нов живот свят , и пет минути по-късно да осъзнаеш, че това е просто поредната заблуда, че светът не съществува и е просто част от множество неща, и то крайно малка част, ограничена от собствените ти възприятия за него....съвкупност от съвпадения на време, място и сетива...нищо повече...светът съществува, дори ако мен ме няма, но при условие че ме няма, какво ме касае съществуването му?......
...такива неща...нещо пак се отплеснах от основната тема...сега дори не мога да се сетя каква беше тя......май любовта....смисъла на всичко...не,спирам...не вярвам в любовта и в момента не ми се разиква въпроса защо...ще пиша нататък отново....
Знаеш ли...хората,които търсят любовта,истината,бог,и всичко,което им се струва че е важно са обречени да страдат...дяа изпадат в депресии,понякога да губят вяра,но после взимат в ръка(като мене) "Бай Ганио"на Алеко или вестник "Стършел" и се обеждават че "Светът е оцелял,защото се е смял..."
цитирайза страданието, но в крайна сметка, търсенето дава тръпката..да, вярно, и странните състояния също, но и малките, хубави, красиви и струващи си неща..което изобщо не е малко, но на моменти е крайно недостатъчно...
цитирай
3.
анонимен -
Честит рожден ден,
02.12.2006 14:47
02.12.2006 14:47
макар и със закъснение...Той и моят мина де ,но се отплеснах...Та всичко най-хубаво ти пожелавам ,повече усмивки и естествено любов! Сега предполагам ,че си излязъл от Сатурновата дупка и може би гледаш по-вердо на нещата ..поне аз излязох -пак си го обичам човека ,ама се примирих с това ,че няма да ни бъде ,поне не в този живот...Успех на теб! ;*
Bec
цитирайBec
...мерси за пожеланията...а за дупките...не съм излязъл още, но ще успея и този път, сигурен съм...всичко хубаво и на теб...
цитирайе казал, че любовта е странна птица, и ... не е сбъркал.
Страданието ходи по хората, ако си нещо по-различно няма да те стигне.
Ти - какво? Надбягваш се със себе си ли? ;)))
Кажи после какъв е бил резултата!;)
цитирайСтраданието ходи по хората, ако си нещо по-различно няма да те стигне.
Ти - какво? Надбягваш се със себе си ли? ;)))
Кажи после какъв е бил резултата!;)
Duran Duran в събота е добър начин да стъпиш сантиметър напред,особено на 2 декември...а любовта идва...винаги...:))))
цитирайЧета постинга ти и разбирам състоянието на духа ти.
Прав си когато казваш че хората не са създадени да живеят сами-Бог ги създаде , мъж и жена и не случайно - жената като помощник на мъжа.Има много хора които по стечение на обстоятелствата живеят сами но стремежа към това да си имат половинка е нормален.Друг е въпроса че намирането на тази половинка понякога се оказва доста трудно.Трудноста се оказва в това че ние не сме наясно какво търсим.Втурваме се след всеки обект който е предизвикал първоначален силен трепет в нас без да си дадем сметка че това съвсем не го прави подходящия за нас и тогавазапочват и проблемите .Не искам да се задълбочавам повеече отплеснах се исках само да ти кажа , не изпадай в излишно страдание а намери смисъл на живота си и не презирай делничните неща .Понякога те са онези зъбчета от цялото колело на живота които го движат ако си му задал правилната посока.
Поздрави
цитирайПрав си когато казваш че хората не са създадени да живеят сами-Бог ги създаде , мъж и жена и не случайно - жената като помощник на мъжа.Има много хора които по стечение на обстоятелствата живеят сами но стремежа към това да си имат половинка е нормален.Друг е въпроса че намирането на тази половинка понякога се оказва доста трудно.Трудноста се оказва в това че ние не сме наясно какво търсим.Втурваме се след всеки обект който е предизвикал първоначален силен трепет в нас без да си дадем сметка че това съвсем не го прави подходящия за нас и тогавазапочват и проблемите .Не искам да се задълбочавам повеече отплеснах се исках само да ти кажа , не изпадай в излишно страдание а намери смисъл на живота си и не презирай делничните неща .Понякога те са онези зъбчета от цялото колело на живота които го движат ако си му задал правилната посока.
Поздрави
8.
анонимен -
когато човек е оттегчен от живота си значи не живее
02.12.2006 22:37
02.12.2006 22:37
правилно....истината е че ни е страх....от непознатото ...страхът е режима на битието....а един страхливец не може да бъде щастлив....номера е въпреки всичко да се усмихваш....защото живота ни няма да спре и услужливо да ни изчака да намерим смисъла който явно ни убяга....усмихни се за да не заплачеш...
цитирайживота а?...някой открил ли го е вече?...или това,което постоянно намираме, са откъслечни истини, които ни карат да доживеем до следващия срив, когато отново започваме да търсим, този път нещо друго...и аз се усмихвам почти постоянно, даже учудващо често...само че напоследък нямам време да се отдам на останалите неща...привързаността и вниманието, насочено към друг човек...то още нея я няма, така че май всичко е наред...
цитирайколко малко неща правим истински а не по навик...или задължение....дори и ние да не сме открили живота той ни е намерил независимо дали това ни се нрави или не....света е отражение на нашите мисли...както всяка радост е бременна с мъка така и всяка привързаност носи разочарование и загуби....нека никога нищичко няма за да няма какво да се губи....тази алтернатива ли предпочиташ....извини ме ако съм допуснала грешки но този фон ме изтормози....
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2387
Блогрол
1. Човек и ангел
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...