Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.12.2006 21:47 - по дяволите глупостите, нали дишам...
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1053 Коментари: 5 Гласове:
0



I am lifted by your spirit
And it haunts me to this day
I don"t think I can take it
Can you hear me when I say?
It don"t feel the same as before
I won"t take the blame anymore
When you leave I go insane ...
покъртващата балада от предните коледни празници...нещо съм започнал да цилкя...нещо съм започнал да не правя нищо....цикля си,...мисля...мисля, мисля, нищо не измислям...по дяволите...
...снощи я видях...случайно....трябваше да е перфектния завършек на брутално надрусан и изнервен ден...с една приятелка, която си дойде скоро от чужбина и единия ми съквартирант...слънчевото момиче си беше слънчево както винаги, понякога се чудя как подобни хора могат да се сдухват заради глупости и няколко часа след това всичко си е наред...както и да е...та изпращаме момичето и това наистина трябваше да е една хубава вечер с добри приятели...засякохме ги с един неин съученик....страшно свястно момче...малко странно...но добро...няма занчение....счупих се съвсем....счупих се като кристална чаша, бутната по невнимание върху гранитна плоча...мммда, така си живея по принцип...знам какво не бива да си причинявам,  горя мостовете зад себе си, колкото и да се опарвам от пламъците, но в крайна сметка  остава пепел само, или поне се насилвам да мисля, че остава само пепел....и това няма значение....счупих се тихичко, в себе си се счупих, сложих си усмивката тип "аз съм добре, как сте вие?"...никаква реакция от нея.....знам, че не съм нищо особено като човек и като мъж, обаче все си мисля, че е редно хората да те поглеждат в очите, когато се поздравяват, запознавали са се и не са се виждали скоро...същото и за нейното изпращане...беше ни на път, изпратихме и нея...вяло-неопределено подадена ръка, поглед встрани...и през останалото време нищо, освен "здрасти" и "чао", колкото за протокола...мразя протоколите, един протокол е безжизнен, ако е безсмислен...мразя ги....
.....това беше, парчетата се пръснаха, пепелта се разлетя, отново бях оставен в лапите на собствената си психария, безсилието да гледам как се повтарят емоции, които съм си мислел, че съм преодолял отдавна..всичко това в рамките на десетина минути...и...в момента съм празен откъм емоции, успях да изпомисля нещата си снощи...обаче...замислих се, замислих се за това дали различни хора могат да бъдат заедно, замислих се за правилността на решения, взети в миналото, възприети модели на поведение, за това, че разликата между действителност и мечти е нещо напълно нормално, обаче изобщо, ама изобщо не ме успокоява това, че е нормална....та, снощи се съсипах от мислене...може би трябваше да пиша, защото имах много за споделяне, пък и щеше да е по-малко объркано, обаче между нещата, които бях измислил, имаше толкова глупости, неизживяни минали моменти, толкова кръв и страх, че реших да не причинявам това на готините хора, които са тук...
...и, ето ме отново....24 часа по-късно, след поредния работен ден, радвам се, че дишам...радвам се, въпреки всичките неща, които не са ми наред, въпреки цялата несвършена работа, въпреки изгорените мостове, въпреки още горещите понякога въглени, и напук на всички идиотски съвпадения и странности по света....междувременно поздрави на всички с Wasted Again, много слънчево настроение ви пожелавам в тази чудесна зимна вечер...(знаех си, че съм задобрял в превключването на настроенията, само не съм се научил да управлявам достатъчно точно процеса...



Гласувай:
0
0



1. dressy - *
06.12.2006 22:32
не спирай...просто върви напред..дори и раздробен на парчета..върви..:))))
цитирай
2. darknesd - *
07.12.2006 00:39
..това и правя...продължавам, събирам парчетата, откъртвам други от себе си, за да ги завещая на някого....вижда ми се смислено...единственото смислено нещо, което правя напоследък....
цитирай
3. adjna - лепило!
08.12.2006 11:47
трябва в случая ;))) не, че не ти е ясно... ти дори много умело го използваш! поздрави!
то - залепеното не е като онова, дето никога не е чупено... мъ... махаш онова старото, жълтото парченце.. и слагаш на негово място - едно хубаво ново ярррко оранжево...
направо те видях като една красива цветна ваза вече ;))) с всички цветове :)))
може лиии да поставя в теб около... 100 кърваво-червени рози от онея с най-дългите стъбла?
цитирай
4. darknesd - олеле...
08.12.2006 12:19
кървавочервни рози...обожавам ги...обожавам да подарявам на момиче къравочервени рози...обожавам блясъка в очите после...лепило още не съм си произвел...но скоро и това ще стане...благодаря ви...
цитирай
5. adjna - с удоволствие... :)
08.12.2006 12:27
а другият път розите ще са тъмно сини.. почти черни ;))) тайнствено-разкошни...
до тогава :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134394
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2373
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930