Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2006 20:06 - ...слънцето хвърляше огнените си отблясъци
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1877 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 15.12.2006 11:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

по песъчинките в косата й, а той стоеше до нея на плажа...добър неин приятел, влюбен до уши..полагаше зверски усилия, за да не му личи и в същото време знаеше, че тя е наясно...всъщност, в онзи момент, той просто бе притихнал до нея и се наслаждаваше на мига...сестра й също беше някъде там, две прекрасни същества, заради които измина доста път, само и само за да прекара с нея един следобед, защото пътищата и плановете им се разминаваха...това, разбира се, нямаше никакво значение тогава, тогава беше само тя..и онази спокойна усмивка, изразяваща удоволствие от самото съществуване...и светлите очи, чиято приветливост и топлота би превърнала дори камък в шепа пламтяща пепел...по онова време той все още можеше да бъде с нея, без да се прекършва всеки път, щом се отдалечаваха един от друг...по онова време той все още вярваше твърдо, че ще намери пътя си...по онова време все още имаше способността да се наслаждава на красотата в чистата й форма, без да изпитва желание да се докосва до нея...и да, тогава можеше да се каже, че живее...пулсираше до нея като малка, мъничка звезда, готова да надживее вечността, изпълнена с очаквания, развитие и малки радости..удоволствието да Бъдеш, но да бъдеш до нея, на каквато и да е цена и по какъвто и да е начин...
....в същото време някаква част от него съумяваше да поддържа разговора с нея и сестра й; обикновени, ежедневни неща, съществуващи сякаш в някакъв друг свят...но той не пропускаше нито един от световете, не мислеше и за последствията...после разбра, че няма смисъл, но вече се беше научил...тя го обичаше по неин си начин, мислеше си той, и това пак е нещо...все пак се познаваха едва от няколко години, но имаше периоди, когато бяха неразделни...а това значеше много, особено след нещата, през които минаха заедно...но всичко свърши....
---------------------------------------------------
Той излезе от унеса и изгаси цигарата си..Беше се научил да я обича като приятел, колкото и рядко да се виждаха напоследък.Това беше прекрасно... Тя щеше да се омъжва..Това беше прекрасно..казваше му разума...Прекрасно, прекрасно, прекрасно...какво по-хубаво има от това един човек, който обичаш, да е щастлив?...
...сърцето му беше млъкнало в момента, в който получи поканата...после изкрещя, нещо в него се прокъса като вехт, ненужен никому лист хартия, и пропадна в нищото....
...вълкът разкъса гърдите му и избяга в нощта...трябваше да открие своето място...крайно време беше...луната блестеше срещу него и той бе сигурен, че има вкус на мед, но единственото, което виждаше, беше кръв....

по дяволите, по някакъв начин трябваше да намери сили да остане разумен тази вечер



Тагове:   отблясъци,   Огнените,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tessy - красиво
14.12.2006 22:36
и тъжно едновременно. Но това е живота, срещи и раздели... и разминавания.
цитирай
2. zvezdichka - А той нямал ли е
15.12.2006 14:49
сили да разкрие сърцето си пред нея?
А то сърцето е нежно и кърви често пъти. Защото е събрало копнежи и необятност, стреми се към искреност и сърдечност, търси да разпознава друго сърце, да се оглежда в него.
А близостта наистина предразполага човек да отваря сърцето си пред този, с когото се сближава или когото иска да познава като същност...

Много е хубаво това, което си написал, макар, че краят му боли...
цитирай
3. darknesd - звездичке,
15.12.2006 19:46
тя бе от момичетата, които не са склонни да позволяват на момчета да преминават границата между приятел и любим...тя бе от момичетата, които разпознават и усещат истинските неща в живота...той направи достатъчно за да се разкрие и бъди сигурна, че ако тя бе изявила желание да опита да направи любим този свой приятел, той щеше да продължи...но не...въпрос на избор и предпочитания...а болката винаги я има...в крайна сметка тя дава чувство за съществуване...поне на него...
цитирай
4. zvezdichka - Да, така е
15.12.2006 21:29
болката те учи също така, кара, те да си нащрек...
Но поне си запазил това приятелство надявам се, което също може много да ти дава, въпреки че боли и да знаеш, че е истинско и би устояло на бурите...
Просто нещата са и до приемане на действителността такава, каквато е за момента и да насочваш поглед именно към това, което би ти давало, а не отнемало... Защото има и много неща, които ти дават, стига да ги търсиш и да имаш отворено очи за тях.
цитирай
5. zvezdichka - А те чуствата
15.12.2006 21:31
винаги ще се появяват в нас и ще се мъчат да ни подлагат на своя огън, но трябва да бъдем разумни в много случаи и да преценяваме кое си струва и кое не...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 195218
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2387
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031