Прочетен: 1877 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2006 11:13
по песъчинките в косата й, а той стоеше до нея на плажа...добър неин приятел, влюбен до уши..полагаше зверски усилия, за да не му личи и в същото време знаеше, че тя е наясно...всъщност, в онзи момент, той просто бе притихнал до нея и се наслаждаваше на мига...сестра й също беше някъде там, две прекрасни същества, заради които измина доста път, само и само за да прекара с нея един следобед, защото пътищата и плановете им се разминаваха...това, разбира се, нямаше никакво значение тогава, тогава беше само тя..и онази спокойна усмивка, изразяваща удоволствие от самото съществуване...и светлите очи, чиято приветливост и топлота би превърнала дори камък в шепа пламтяща пепел...по онова време той все още можеше да бъде с нея, без да се прекършва всеки път, щом се отдалечаваха един от друг...по онова време той все още вярваше твърдо, че ще намери пътя си...по онова време все още имаше способността да се наслаждава на красотата в чистата й форма, без да изпитва желание да се докосва до нея...и да, тогава можеше да се каже, че живее...пулсираше до нея като малка, мъничка звезда, готова да надживее вечността, изпълнена с очаквания, развитие и малки радости..удоволствието да Бъдеш, но да бъдеш до нея, на каквато и да е цена и по какъвто и да е начин...
....в същото време някаква част от него съумяваше да поддържа разговора с нея и сестра й; обикновени, ежедневни неща, съществуващи сякаш в някакъв друг свят...но той не пропускаше нито един от световете, не мислеше и за последствията...после разбра, че няма смисъл, но вече се беше научил...тя го обичаше по неин си начин, мислеше си той, и това пак е нещо...все пак се познаваха едва от няколко години, но имаше периоди, когато бяха неразделни...а това значеше много, особено след нещата, през които минаха заедно...но всичко свърши....
---------------------------------------------------
Той излезе от унеса и изгаси цигарата си..Беше се научил да я обича като приятел, колкото и рядко да се виждаха напоследък.Това беше прекрасно... Тя щеше да се омъжва..Това беше прекрасно..казваше му разума...Прекрасно, прекрасно, прекрасно...какво по-хубаво има от това един човек, който обичаш, да е щастлив?...
...сърцето му беше млъкнало в момента, в който получи поканата...после изкрещя, нещо в него се прокъса като вехт, ненужен никому лист хартия, и пропадна в нищото....
...вълкът разкъса гърдите му и избяга в нощта...трябваше да открие своето място...крайно време беше...луната блестеше срещу него и той бе сигурен, че има вкус на мед, но единственото, което виждаше, беше кръв....
по дяволите, по някакъв начин трябваше да намери сили да остане разумен тази вечер
А то сърцето е нежно и кърви често пъти. Защото е събрало копнежи и необятност, стреми се към искреност и сърдечност, търси да разпознава друго сърце, да се оглежда в него.
А близостта наистина предразполага човек да отваря сърцето си пред този, с когото се сближава или когото иска да познава като същност...
Много е хубаво това, което си написал, макар, че краят му боли...
Но поне си запазил това приятелство надявам се, което също може много да ти дава, въпреки че боли и да знаеш, че е истинско и би устояло на бурите...
Просто нещата са и до приемане на действителността такава, каквато е за момента и да насочваш поглед именно към това, което би ти давало, а не отнемало... Защото има и много неща, които ти дават, стига да ги търсиш и да имаш отворено очи за тях.
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...