Постинг
17.12.2006 21:42 -
...вълкът зави
...срещу луната...искаше му се да вие до последния си дъх, да изплаче всичките частици от нараненото си сърце, да изчезне завинаги с воя си в нощта и никога да не се връща при себе си....той знаеше, че нищо не постига по този начин, само вдигаше шум и пречеше на мислите на евентуално останалите наблизо вълци, но те щяха да го разберат...воят му се понесе към тях, докосна някои от познатите нему, както и някои от непознатите, и продължи пътя си към неизвестното....от сърцето му капеше кръв и той като че ли виждаше алените петна, потъващи в снега...за пореден път изпадаше в такова състояние, а доскоро смяташе, че е надживял подобни моменти...толкова ли беше трудно да приеме, че е сам и такъв ще си остане...самотен, самичък, изнемощял от опитите си да достигне до нещо повече...той се успокои и спря да вие...частите на разбитото му минало се гонеха в умореното му от чувства съзнание и изневиделица умираха, а на тяхно място се появяваха нови и продължаваха да го тласкат към нещо непреходно, топло и изчезващо...той ги изгони, смаза ги с отвращение и пое дъх...не, не беше сега момента...сега беше прекалено рисковано...не искаше така...имаше си време за всичко...той изръмжа на себе си и се огледа...какво повече искаше от съществуването си? Беше се родил сам и такъв щеше да си умре...имаше цялата бяла приказка около себе си, имаше гора, която да му шепти, преди да заспи (когато спеше), имаше и луна, на която можеше да каже всичко и която винаги го разбираше...какво още искаше в живота си, по дяволите...някой до мен - изскимтя някаква част от него, но той инстинктивно я уби, преди да успее да схване какво бе имала предвид тя.....това беше...той имаше всичко...или може би не...но трябваше да продължи да живее...и той не знаеше защо, но трябваше...трябваше да продължи, трябваше....
....той прекъсна мисловния си процес и побягна към гората...
....той прекъсна мисловния си процес и побягна към гората...
Следващ постинг
Предишен постинг
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2387
Блогрол
1. Човек и ангел
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...