Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.01.2007 22:51 - ...той отстъпи назад няколко стъпки
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1361 Коментари: 2 Гласове:
0



...и отново се хвърли срещу стената, с нова ярост....усети удара повече със слуха си, отколкото с болката...беше свикнал с тази болка, бе свикнал с всякакъв тип болка.....и бе му омръзнала....сега искаше само да излезе отвън и да подиша чист въздух....въздух, неопетняван от мисли "какво би било, ако" и "защо не постъпи така"...искаше въздух, чието единствено предназначение бе да засити задушените му от доказани и недоказани хипотези усещания...сякаш цяла вечност бе блъскал срещу тази стена, и то без резултат...искаше му се да вярва, че е започнал да я събаря, че поне частичка от нея се бе отронила, но нещата не стояха по този начин и той много добре го знаеше....постоя няколко минути на студената земя, за да събере сили за нов опит...във въображението му минало, нястояще и бъдеще продължаваха да играят перверзните за изтерзаните му сетива игри, а той имаше само себе си и тази студена, здрава стена, която сам бе построил....не съжаляваше...не, не съжаляваше....не съжаляваше за постъпките си в последните няколко съзнателни години живот, съжаляваше само, че продължава само да предъвква нещата...да обмисля варианти, да оценява предишни постъпки и да обмисля бъдещи такива....лошото беше осъзнаването на факта, че обмислянето имаше (почти) никакъв ефект, само го затормозяваше допълнително...глупак...може ли през цялото време да съм бил такъв глупак, ядоса си се той...и то само защото не се бе научил да намира границата между нормалното обмисляне на нещата и циклите, в които непрекъснато попадаше...границата между собственото усещане за себе си и усещанията на другите за него....границите съществуваха, за да се срещнат две понятия в едно измерение....или да се разграничат едно от друго....когато бе започнал да строи тази стена, той не мислеше за такива неща, бе малък и уплашен, и искаше да се предпази....сега осъзнаваше, че най-страшното нещо е самотата....адът-това не са другите, съвсем не....адът е демонът в теб, който събира своя кръвен данък педантично и периодично всеки път, щом разбере по какъвто и да е начин, че силите ти са на изчерпване......
.....той преодоля физическата умора, желанието просто да изчезне, мисълта за смърт, отново прекрачи няколко метра назад, докато опашката му се докосна в отсрещната стена, и се засили отново....вложи цялата си сила в този скок, но мисълта за провала изпревари с частица от секундата сблъсъка със стената.....физическата болка от натрошени кости се сля с поредния спомен и той рухна за пореден път.....



Тагове:   стъпки,   назад,   отстъпи,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wildroses - :(
04.01.2007 23:05
"Но... с постоянство да отваряме вратите
със ключа - песен, ласка, цвете.
Докато поотвикнем от стените
и хвърлим новата монета."
цитирай
2. aloha - съжаленията
06.01.2007 11:31
са загуба на време.те са миналото,което те осакатява в настоящето.а ако много често се обръщаш назад в миналото може да се спънеш и да паднеш...затова живей сега и не се предавй лесно.
скоро гледах Изкуплението Шоушенк и там се казваше така-Страхът може да те затвори. Надеждата може да се освободи. пожелавам ти да не спираш да се надяваш...не знаеш кога надеждата може да се превърне в сбъдната реалност:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 195262
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2387
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031