Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.01.2007 15:38 - ...какво се прави,
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2247 Коментари: 8 Гласове:
0



когато изперкулясаш за човешко присъствие? Когато си самичък в офиса в неделя следобед, довършваш работи от предната седмица и няма половин жив човек, с когото да си кажеш каквото и да е...Когато искаш да общуваш с някого и това да не е свързано нито с компютри, нито с интернет?...По дяволите...


Тагове:   Какво,


Гласувай:
0



1. estrella - Пишеш
07.01.2007 15:40
в блога:) И разбираш, че не си сам. :)
цитирай
2. sashetu - :)
07.01.2007 15:51
тук има толкова много хора, които биха общували с теб :)
само си избери .. :)
цитирай
3. darknesd - ...бррр, колко сте бързи само...
07.01.2007 15:55
чак не зная какво да кажа повече...затова ще си помълча благодарствено...и ще ви се усмихна....
цитирай
4. sashetu - :)
07.01.2007 15:57
е, ако искаш си говори с нас ;Р
едва ли ще ти октажем, поне аз.. :)
цитирай
5. bambola - :))
07.01.2007 16:11
:)
цитирай
6. aloha - :)
07.01.2007 16:16
пишеш или звъниш на човек който със сигурност ще ти повдигне настриението,а най-добре се виждаш с него:)
цитирай
7. sunflower - Хихи ...
07.01.2007 16:34
... щом само присъствие ти е нужно ... ето го тук и по-горе .... макар и витруално.
Иначе аз лично бих казала само: "Да ти имам проблемааааа!!!" Не можеш да си представиш колко си мечтая да съм лишена от човешко присъствие и да си седя някъде сама ... е, не вечно де, /а и аз съм по-възрастна от теб и съм имала достатъчно присъствия в живота си/ ... но сега като знам, че трябва да ида на имен ден и от тия празници така ми писна, че с удоволствие бих заменила самотното ти присъствие в офиса с моето гости.
:)))))
цитирай
8. candysays - Познато ми е...
08.01.2007 15:37
...аз, да ти кажа, хич не мога да понеса миговете, когато се чувствам самотно и ми липсва и ми е адски нужно някакво (каквото и да е дори!) човешко присъствие (всъщност може и животинче да е, само да става за гушкане и мачкане от любов ;)...
...В такива моменти дори не мога да се храня, и някак изтръпвам и физически- ръцете и краката ми сякаш се подкосяват... Много е странно... Но това е в остра форма като се случи, почти като абстиненция е...
Но, Слава Богу, отдавна не ми се е случвало :) То някак има наистина огрооомна разлика между това да си сам, и това да се чувстваш самотен... Напоследък толкова хора са в постоянна връзка с мен, мислят си за мен, пишат ми и ме засипват с внимание (и от разстояние- предимно даже), че почвам да се чувствам като в романа "Никога повече самота" :))))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 195232
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2387
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031