Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.01.2007 13:50 - За равносметките, важните неща и
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1077 Коментари: 4 Гласове:
0



високото кръвно

Тези дни имах здравословни проблеми. Странни такива. Носът ми изкървя. Няколко пъти. По няколко пъти на ден в продължение на няколко дена. Не можех дори да отида на работа. И равносметката от цялата работа не беше на моя страна. Работа, нерви и напрежение. Нови контакти, общуване и работа в динамична среда. Високо кръно, цигари и кафета. Липса на личен живот. Средства за преживяване. Чувство за пълноценност. Унищожаване на свободното време и личното пространство.
 Емоцията да се давиш в собствената си кръв няколко нощи подред. Безсънни часове и търчане през няколко минути за смяна на поредния тампон, през което време имаш удоволствието да гледаш как червено-черните продукти на собствения ти организъм се изливат пред очите някъде в нищото...Усещането за безсилие, застрашеността на физическото съществуване...Умора, световъртеж, отпадналост и желанието поне за няколко минути да можеш да поспиш, без да усещаш вкуса на олово в гърлото си...
...В подобни моменти човек се замисля за много работи. Струва ли си, по дяволите. Струват ли си цялото търчане и старания всичко това? Може ли да се върши нещо смислено, без да влагаш  цялото си същество в него? И има ли смисъл да се върши каквото и да е, без да го правиш с всички свои усилия? Какъв е смисълът да се стараеш за каквото и да е в работата, при условие че дори да успееш да свършиш повече работа за по-малко време, времето, което остава, влагаш в още работа? И защо когато организмът се претовари, всичко което искаш е, да можеш да съществуваш чисто физически, и преставаш да мислиш за глупави неизживяни моменти и момичета, които вече никога няма да ти обърнат внимание...Обръщаш се към себе си и разбираш, че не искаш повече да живееш така...и не знаеш как точно искаш да живееш...Висиш на поредния кръстопът, самичък, разбира се, и единствения път, който си сигурен накъде води, е назад...Затова продължаваш...просто продължаваш напред, накъдето и да е това, оставяш всичко зад гърба си, и то без дори да се подвоумиш....
...И се ядосваш...ядосваш се на себе си, на обхваналата те инерция, на нещата и хората, които се опитват да те задържат...И тогава намираш нещо повече от желание за промяна в себе си, откриваш нуждата от промяната, защото нещата просто не могат да продължат така..не могат, не могат...Но трябва ли винаги да става така? Трябва ли винаги да си притиснат до стената, да си принуден от последствията на собствената си безотговорност, за да се променят нещата? И къде е границата на издръжливостта, момента до който ще знаеш че трябва да стигнеш, за да можеш се откажеш със съзнанието, че си дал всичко от себе си, без това да ти е навредило по някакъв начин?
...В момента може да си задавам много въпроси, обаче не съм объркан, ни най-малко...Зная какво ще го направя и ще го направя и нищо няма да ме спре, само не мога да спра да се ядосвам на себе си защо трябваше да става по трудния начин...Нищо, това ще ми е за урок....
...Мътните да го вземат, прибирам се вкъщи, в началото на нещата, там където всичко беше наред...този път ще успея да изградя нещо ново и хубаво...

...We barely remember who or what came before this precious moment,
We are Choosing to be here, right now. Hold on, stay inside...
This holy reality, this holy experience.
Choosing to be here in...
This body. This body holding me. Be my reminder here that I am not alone in
This body, this body holding me, feeling eternal all this pain is an illusion...

........Alive!..........




Тагове:   неща,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kardamom - tuk sum...
13.01.2007 10:50
razbiram te...i te pregru6tam...iskai...
цитирай
2. aloha - ще успееш
13.01.2007 16:47
разбира се:)
а това с носа-слаби капиляри.стрес,напрежение,всичко в куп....намали малко темпото даже ще е добре ако си вземеш почивка,препоръчвам планина:)
цитирай
3. candysays - ...болезнени въпроси...
15.01.2007 17:20
Мъчно ми е... Но ще се оправиш, сигурна съм... Аз колко зле бях... Нечовешки зле... Плачех и треперех сякаш с дни и нощи... Седмици... А с години тънех в отчаяние, не виждах изход и не знаех как да живея... И наистина много исках да ме няма тука просто...
... Ама има ме. ИМА НИ...
Туй е положението.
И се оправих някакси... И съм все по-добре даже... Пак ми става тежко и тъжно, много дълбоко някак... Но минава и това...
Така че- дръж се. Спокойствие трябва, спокойствие и силна храна... :)

Аз те подкрепям... някак... а виждам и други хора... тук :) Със сигурност и в така наречения "реален живот" ;)
цитирай
4. ady - И аз ти препоръчвам
18.01.2007 15:35
почивка, не си съсипвай здравето, него не можеш да замениш с нищо:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134130
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2373
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930