Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2007 20:40 - Приемам щафетата
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1793 Коментари: 10 Гласове:
0

Последна промяна: 19.01.2007 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
от candysays  за петиците...искам изрично да ти благодаря, мила, че ми даваш тази възможност да стана част от нещо толкова значимо, красиво и всеобщо....Трудно ми е, много трудно...не заради това, че ще споделям лични неща...трудно ми е заради самата същност на класациите...винаги ми е било трудно да си подреждам нещата по какъвто и да е субективен ред...имам си мисли, емоции и музика за всяко едно усещане..а при мен нещата се променят постоянно...затова моите 5 най ще са подредени хронологично и няма да са нещо особено...освен за мен, разбира се...

    ...Пет момичета, които обичам/обичах....

1. Тя беше Първата. Девети или десети клас. Може би е харесала необщителността ми - аз тогава бях като уплашено животинче (ами и пухкавичък си бях, няма какво да се лъжа)...единственото, което можех да правя, бе да уча..Никакви излизания с приятели, или поне нищо извън училището и футбола, който тогава играех, макар и малко. Тя беше от "активните женски"...Знаеше какво иска и си го взимаше, без дори да се колебае. И без да отронва дума за това. Беше скромна, уверена в себе си, но това не беше натрапващата увереност "виж коя съм", напротив. Беше саможива, излъчваше свобода и енергия. Чарът й ме побъркваше. Една усмивка/поглед от нея бяха достатъчни неща за мен. Беше умна и амбициозна по начин, който тогава не разбирах..Тя бе израстнала годините си и бе стигнала прозрения, до които се домогнах съвсем наскоро..Харесваше ми, и го показвах...Единственото момиче, което ми е казвало, че ме обича, знаел съм, че има предвид само като приятел, и съм бил доволен от това, макар и само за миг...тя беше човека, който остана до мен въпреки всичките ми опити да я намразя и да я накарам тя да ме мрази, само и само да съм далеч от нея....Опияняваше ме..Сприятелихме се, дори много, и то по начин, който не мога да опиша...после незнайно защо реших, че искам да сме нещо повече от приятели, макар тогава да не знаех какво точно означава това....тя усети, разбира се...говорили сме много за това..и пак се виждахме и говорехме.но..Първата криза в живота ми, отвратителен пубертет, родителите ми я ненавиждаха, защото бях като побеснял по едно време..Сестра ми също отнесе огромна част от нещата, за щастие се научих почти навреме да предпазвам поне нея....Въпросното момиче ме е докарвало до моменти, в които съм бил на границата между толкова различни неща...не ми се говори за това...Снимката й е още на бюрото ми..Тя ме научи да плача, да отпускам емоциите си, когато реша, че си имам нужда, научи ме да се държа нормално пред нея, макар и без да иска...последните пъти, когато сме се виждали, съм бил върха на спокойствието, макар после да са ми казвали, че след среща с нея очите ми блестяли много странно...Сега е в Германия, учи медицина, и няма да се връща скоро...В последния си мейл спомена, че щяло да е хубаво да се видим отново, но след двайсетина години, примерно.........

2. Тя беше Луната. Също в гимназията, вече през последната година..Опитвах се съзнателно и несъзнателно да забравя 1...Нямам идея как съм я открил..Просто в един момент осъзнах, че мисля за нея..Тя беше нещо противоположно на 1, ледената кралица, не показваща емоции или каквото и да е подобно нещо...Очите й бяха като стъклени, може би това ми харесваше в нея..Освен това излъчваше някаква крехкост, като че ли можеше да се счупи, ако се доближах непредпазливо до нея...Обаче, тогава бях афектиран от отношенията си с 1., бях малкото некомуникативно идиотче (сега още съм, но давам на по-малко хора да видят тази ми страна)..и нищо не се получи, въпреки че се виждахме няколко пъти, дори след като завършихме...доколкото разбрах, забелязала е положителната промяна в мен, което си е точка, и ми дава материал за размисли.......

3. Тя беше Вятъра...Неописуема емоция, вихър от смях и мечти...Имаше излъчване на малко дете, а всъщност бе преживяла доста трудности
, и имаше моменти, когато някой трябваше да стои до нея...трябваше й внимание...и с нея се сприятелихме много, вилнеехме като хлапетии из Студентски град...отново се бях изгубил...бях изгубен във времето, в пространството, в нея...не знаех, че съм влюбен...не зная кога съм го разбрал...може би трябва да направя справка в дневника си, но май няма смисъл..тя преживяваше труден момент с бившия си, а аз бях перфектния начин за губене на време...както и да е...прекъснахме отношенията си, нямаше смисъл......

4. Тя беше Земята. Единственото момиче, което ме е карало да мечтая да не се будя самичък, единственото момиче, до чиято усмивка съм сънувал, че се будя, и това ми е било достатъчно, за да летя на крилете на щастието седмици наред...Тя изкарваше всичко най-добро от мен...Просто ме караше да се стремя да съм добър в толкова отношения...Единствения човек, заради когото съм си причинявал толкова безсънни нощи след работа, само и само да имам време да се наслаждавам на оптимизма й, на вярата в живота...и в мен....мммда, единственото момиче, което истински вярваше (или което е успяло да ме заблуди, че вярва) в мен...мисля, че се опитваше чрез мен да опровергае твърдението, че няма приятелство между мъж и жена...добри другарчета бяхме, и си останахме такива до един момент..после нещо се случи, може да ме е харесвала и като мъж, но да е решила, че не може повече да ме чака...а тя беше толкова емоционална, че никога не знаех дали...офффффф, както и да е, всички жени, коит четат това, да знаят, че на моменти са много объркващи....

5. Тя беше Огънят...Премина през мен в момент, когато смятах, че всичко е утихнало...Може би затова бях толкова спонтанен с нея...Може би затова тя ме хареса толкова...Може би заради това тя се уплаши по-късно..Или не се уплаши, а просто не й харесах достатъчно..Не ми каза нищо...не искаше да ми каже нищо...Дори не си тръгна, сякаш никога не се беше появявала...Може би просто си е намерила друга играчка...Няма значение, знаех още тогава, че ще стане така...Но тогава нямаше какво да губя...И не загубих нищо, само парещата болка от липсата на нещо, което го е имало, макар и само за миг...



Гласувай:
0
0



1. анонимен - Това
19.01.2007 21:08
е най-красивия пост досега :) ... а може би просто .. познах се в някои от твоите 5, както в лицето на разказвача, така и в това на момичето ..
цитирай
2. sunflower - Да
19.01.2007 22:29
наистина красиво :)))))
цитирай
3. aloha - щастливи моменти си имал
19.01.2007 22:53
сигурна съм,че ти предстоят още по-щастливи.просто не спирай да вярваш!!!!
цитирай
4. kardamom - da... 6te poema 6tafetata ot teb..
20.01.2007 12:11
i 6te razkaja... za moite 5 ne6ta ...koito pazja v surceto si.. za moite 5 ne6ta.. s koito moga da se gordeja.. i ... 6te vidim...
цитирай
5. kardamom - p.s.
20.01.2007 12:12
prekrasno e ... vsi4ko tova...koeto si spodelil s nas...
цитирай
6. candysays - ...........:) Прекрасен си...
21.01.2007 12:56
Много ми хареса финала- "Сега имам себе си и това е нещо невероятно много..." Това е най-доброто!...

А сега остава да срещнеш и да ни пишеш за някоя ...жена...която да бъде всичко едновременно- и вятър , и огън, и земя.... :))) Успех ти желая в това нелеко начинание...
цитирай
7. candysays - П.С. И съм много щастлива,
21.01.2007 12:57
че с такова желание си приел щафетата от мен! Знаех си, че няма да сбъркам..... ;)
цитирай
8. minako - ^_^
22.01.2007 21:35
Чета и се изпълвам с щастие :))))
цитирай
9. sashetu - ..
22.01.2007 22:12
мрън.. ще пиша отново... по тази щафета :)
благодаря.. ще го измисля.. и аз.. пак... :)
цитирай
10. анонимен - ДК:..
23.01.2007 16:29
Писах вече, но благодаря, много..

А твоите 5 са.. ;))
Candysays го каза добре .. във финала си вложил най-доброто ..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134526
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2373
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930