Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02.2007 02:34 - ...и беше време да си признае, че е
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1044 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 17.02.2007 02:58


...влюбен..като че ли това беше достатъчно и казваше всичко..и в същото време  не казваше нищо...беше толкова странно...накратко: лягаше си с мисълта за нея, ставаше с нея, прекарваше целия ден с нея...често се разбираха без думи...тя беше прекрасна и едва ли някога щеше да намери думи, за да опише същността й, обаче често нямаше нужда от думи...тя имаше онзи чар, женския, който знаеш, че ще те пороби, и на който в същото време не можеш да не се оставиш...и в същото време се отдаваш на удоволствието, усещаш докосването, изпълнено с нежност, усещаш огъня от другата страна и искаш да се понесеш в безкрайността, като шепа пепел, разпиляна от вятъра..но не за да се изгубиш в нищото, а за да обхванеш колкото се може повече от удовлетворението от това, че си жив и радостта, която ти носи всеки твой миг...това бяха глупости, разбира се, а може би не бяха, но с нея се чувстваше така, а щом се чувстваше така, значи всичко беше наред...интересното беше, че...ами, "тук-и-сега"-то бяха продължили много повече от обикновено, приказно повече от когато и да е било...и още по-странното бе, че "тук-и-сега"-то изобщо не го притесняваха като понятие, в крайна сметка май беше научил, че това е всичко, с което човек наистина разполага през онзи интервал от време, който наричаме живот...и с нея беше различно, по дяволите, всеки път чувствата бяха различни, наслагваха се, разбъркваха се, смесваха се и се задушаваха едно друго, но никога не изчезваха напълно...оставаха, за да оставят части от себе си, да напомнят за научените неща, за новите вкусови качества на всеки дъх после и...и на това ли му казват "да се научиш да обичаш" ??...ами да, само оловния вкус бе изчезнал, поне сега не го усещаше, но в момента, в който останеше сам отново, той щеше да се завърне, за да напомни за онзи дълг....но това нямаше значение сега, и двамата го знаеха...сега имаше значение тя, тя и само тя...тя му даваше възможност да изпълни част от мечтите си, от онези мечти, които напоследък беше започнал да има, от онези мечти, които се сбъдват по подразбиране, ако човек има нужното вдъхновение и инструменти....той знаеше, че не всичко е възможно, наистина...но има неща, които са постижими, стига човек да намери мотивацията и начина да се опита да ги постигне...за това ставаше въпрос сега, не само за това, но и за това..а тя бе създадена за любов, бе сигурен в това...не вярваше в бог, в господ или в каквото и да е...но вярваше в замисъла на Вселената, вярваше във възможността нещо толкова прекрасно да съществува, в крайна сметка целта на красотата (ами не точно това имам предвид, но ще ме разберете) бе тя да съществува въпреки всичко друго...той се замисли колко пъти той самия бе променял собственото си понятие за това, и как нещата се променяха, дори по отношение на красотата, но тя си съществуваше...имаше я, напук на всичко останало, напук на недоволството, на непукизма, на неприличието, на арогантността, напук на всички лоши неща, нея я имаше...ами човек ако седне да се замисли, може би всички лоши понятия ги е имало открай време...дали и тя бе само понятие?..ами не, тя не беше само понятие, и не беше субективна....тя просто си съществуваше въпреки всичко друго....и беше прекрасна...

SARAH BRIGHTMAN
"Anytime Anywhere"

Strade son" cambiate.
Faccie son" diverse.
Era la mia cittа.
Non la conosco piщ.
La ora io sono solo un" estranea
Senza patria.

I remember you were there.
Any one emotion.
Any true devotion.
Anytime, anywhere.

Case son" cambiate.
Voci son" diverse.
Era la mia cittа.
Non la conosco piщ.
La ora io sono solo un" estranea
Senza patria.

I remember you were there.
Any one emotion.
Any true devotion.
Anytime, anywhere.

Tanti, anni son" passati.
Vite son" cambiate.
Era la mia cittа.
Non la conosco piщ.
E ora io sono solo un" estranea
Senza patria.

[English translation:]

Roads have changed
Faces are different
It was my city
I do not know it anymore
Now I"m just a stranger without native land

I remember you were there
Any one emotion
Any true devotion
Anytime, anywhere

Houses have changed
Vocies have various
It was my city
I do not know it anymore
Now I"m just a stranger without native land

I remember you were there
Any one emotion
Any true devotion
Anytime, anywhere

Many years have passed
Lives have changed
It was my city
I do not know it anymore
And I"m just a stranger without native land

---------------------------->.....и коато гледам как станаха нещата, може би трябва да поздравя 1). Всички хора от Пловдив (ами зная, че това е категория Лични дневници, ама този град ми е в буут-сектора...2). Поздрав за ангелчетата, които се крият (или не) във всички момичета....3). Поздрав за дяволите и демоните във всички момчета (защото те обикновено не се крият)//мяу, и се обичайте повече...........




Гласувай:
0
0



1. aloha - страхотен постинг!!!
17.02.2007 11:04
много красив,и много смислен...
наслаждавай се на красотата постоянно,запечатвай онези топли мигове които те карат да се усмихваш и ги пази близо до сърцето си...да намираш смисъла в малките неща е може би най-лесния начин да си доставиш радост....бъди влюбен и обичай...така се чувстваш по-жив от всякога!

мерси за поздрава,влизам в цели две точки:))
цитирай
2. candysays - :)))
19.02.2007 17:10
Чаках това... Очаквах го от тебе... ;)

П.С. И още нещо- искам да знаеш от мене (ако не го знаеш и сам), че всяко нещо си има и огледалния, също толкова верен вариант- сиреч и в момчетата се крият ангелчета, и в момичетата- дяволи и демони... Така че всичко е наред...... ;))))

Това исках само да ти кажа. Другото си го казал сам. Радвам се за теб, и че си влюбен :) (дано и тя е.....)
цитирай
3. kardamom - липсваше ми..
26.02.2007 11:10
прекрасен пост.. дано да си влюбен.. всичко е любов..
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134394
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2373
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930