Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.03.2007 16:02 - Той излезе от нея
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2190 Коментари: 8 Гласове:
0



..точно миг, преди да постигнат пълното сливане на същностите, и се отпусна в леглото. Толкова безсънни нощи, толкова хубави емоции си бяха причинили...Тя стоеше срещу него, безмълвна и уморена от поредната им среща. Излъчваше самоувереност. До някаква степен го бе подчинила, и то не в следствие на стремежа си да го направи, колкото поради факта, че той се бе привързал. Желаеше я, всеки ден и всеки миг. Преживяваше всичко, сякаш от това зависеше животът му; и двамата знаеха, че донякъде наистина е така. Бе го покорила, и то основно като го караше да желае да се абстрахира от всичко останало..Той си имаше работа, разбира се, и тя знаеше, че всеки стойностен мъж трябва да си има сериозна работа, най-малко за да се чувства удовлетворен от себе си, и не му пречеше – дори често му помагаше, с или без негово желание; просто присъстваше във всеки един негов момент...Беше там, безмълвна и настойчива, прокрадваше се в съзнанието му, манипулираше желанията и социалните му контакти, и той я обичаше въпреки всичко. Донякъде я обичаше точно заради това. Той бе в нея и тя бе в него, една на пръв поглед неразрушима връзка, взаимен контрол и остатъчен личен живот, който все пак съществуваше и бе достатъчен и за двамата.

Тя бе като много от жените, които бе харесвал той – потайна и романтична, търсеща и желаеща, донякъде противоречива, но цялостна като усещане. Своенравна, разбира се, със свое мнение, което обаче дори не се опитваше да налага. Той обичаше да се отдава привидно на нейния контрол, защото знаеше, че това й харесва, но в същото време се забавляваше, спазваше правилата на играта, пренаписваше ги постоянно, което пък забавляваше нея, защото тя знаеше за какво става въпрос, и също беше увлечена. Ден след ден те танцуваха на дансинга на ежедневието, самички макар и заедно; две сенки, хвърлени върху някаква безумно стара ограда от лъчите на вече умиращото слънце. И двамата бяха наясно, че скоро щеше да дойде нощта, обаче луната също имаше своя чар, пък и играта щеше да продължи. Тази игра не се играеше, за да бъде спечелена; нямаше и награди за победителя. Това беше просто забавление, и за двамата – едно забавление, което нямаше да продължи вечно, но щеше да доставя радост на всички участници.

Раздялата щеше да е болезнена, разбира се. В подобни игри, неизбежно поне едната страна е неописуемо наранена. Но всяко нещо си имаше край. Обикновено той не мислеше за края, за онази повратна точка, след която връщане назад не съществуваше, дори теоретично. Днес обаче, всичко беше различно. Съвсем скоро той трябваше да вземе решение как да продължат нататък, и дали изобщо да продължават. От собствен опит знаеше, че колкото по-рано се вземат подобни решения, толкова по-добре и за двамата. А решението го беше взел вече, и се чудеше дали има нужда изрично да й го казва. Тя със сигурност бе наясно, усещаше всяка негова емоция. И май щеше да бъде по-добре да не се разделят с обещания и мечти, а да прекъснат нещата от раз.

“Ще ми липсваш” - прошепна той на стената срещу себе си и се разсмя истерично. Не беше изричал тези прости три думи от година и нещо. А сега се разчувстваше заради глупости.

Тя се казваше Федора 6, а новата версия излизаше след около два месеца. Трябваше да се подготви. ...


...Sands are flowing and the lines are in your hand
In your eyes I see the hunger, and the desperate cry that tears the night....




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. candysays - ....:)))
06.03.2007 11:10
Тъкмо бях вникнала в постинга ти, в неговия смисъл и дълбок замисъл, изказан и недоизказан, и ти ме обърка ужасно... Накрая... ;-)))) Не го разбрах съвсем, но както и да е (всъщност разбрах го- става въпрос за компютърна игра явно... и аз напоследък играя и ми е много забавно ;)))

Както и да е. Искам само да ти кажа, че от всичко най-много това ме порази- невероятно майсторски, вълшебно и красиво казано... Направо висш пилотаж в боравенето с думи и смисли (си постигнал тук- може би случайно... :)
"две сенки, хвърлени върху някаква безумно стара ограда от лъчите на вече умиращото слънце".......
цитирай
2. darknesd - ...Ех, Кенди,
06.03.2007 11:33
Отново ме разтапяш...Благодаря ти много за почти неприлично хубавите думи, чак се изчервявам:)..Иначе не става въпрос за компютърна игра, изживях вече подобен период...Операционна система е, и много се привързах към нея..И извинявай за объркването, но така ги усещам нещата (случайно или не)..Поздрави и доскоро....
цитирай
3. candysays - !.... Ти съвсем ме шашна сега вече... :))
06.03.2007 11:59
Сега пък- операционна система!... За това може би би те разбрал по-добре от мен моят приятел- той разбира (и обича някак) повече от мен разни подобни техническо-компютърни неща (извини ме за глуповатия израз ;)))
...А бях сигурна, че става въпрос за любовна история с момиче... Но, явно- романтиката може се открие и да вирее навсякъде!!! Това е моят извод... ;-)))))))

Прегръдка (виртуалише макар) {}
цитирай
4. darknesd - Хихихих,
06.03.2007 12:26
Романтиката наистина е навсякъде..С удоволствие се отдавам на виртуалната прегръдка :) Гуш и мърррр...
цитирай
5. candysays - :)))) Мъррр, мър- мяу...
06.03.2007 12:30
и накрая- бау...
Така става то в живота ;-)))))
цитирай
6. kardamom - страхотно е...
06.03.2007 13:23
дяволски добре си го написал..
цитирай
7. aloha - *_*
06.03.2007 17:35
всичко е толкова перфектно и красиво написано,че ме хваща яд че не е за живо същество ;)
цитирай
8. zaples - hahahaha :)
05.04.2007 02:53
tykmo na chowek mu stane mychno..i gleda..nqkakyw linux maniqk...
jeni..otwyrnete na udara..zagledajte se w onq zagadychniq simpatqga s cherwena shapka :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 195268
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2387
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031