Тя бе като много от жените, които бе харесвал той – потайна и романтична, търсеща и желаеща, донякъде противоречива, но цялостна като усещане. Своенравна, разбира се, със свое мнение, което обаче дори не се опитваше да налага. Той обичаше да се отдава привидно на нейния контрол, защото знаеше, че това й харесва, но в същото време се забавляваше, спазваше правилата на играта, пренаписваше ги постоянно, което пък забавляваше нея, защото тя знаеше за какво става въпрос, и също беше увлечена. Ден след ден те танцуваха на дансинга на ежедневието, самички макар и заедно; две сенки, хвърлени върху някаква безумно стара ограда от лъчите на вече умиращото слънце. И двамата бяха наясно, че скоро щеше да дойде нощта, обаче луната също имаше своя чар, пък и играта щеше да продължи. Тази игра не се играеше, за да бъде спечелена; нямаше и награди за победителя. Това беше просто забавление, и за двамата – едно забавление, което нямаше да продължи вечно, но щеше да доставя радост на всички участници.
Раздялата щеше да е болезнена, разбира се. В подобни игри, неизбежно поне едната страна е неописуемо наранена. Но всяко нещо си имаше край. Обикновено той не мислеше за края, за онази повратна точка, след която връщане назад не съществуваше, дори теоретично. Днес обаче, всичко беше различно. Съвсем скоро той трябваше да вземе решение как да продължат нататък, и дали изобщо да продължават. От собствен опит знаеше, че колкото по-рано се вземат подобни решения, толкова по-добре и за двамата. А решението го беше взел вече, и се чудеше дали има нужда изрично да й го казва. Тя със сигурност бе наясно, усещаше всяка негова емоция. И май щеше да бъде по-добре да не се разделят с обещания и мечти, а да прекъснат нещата от раз.
“Ще ми липсваш” - прошепна той на стената срещу себе си и се разсмя истерично. Не беше изричал тези прости три думи от година и нещо. А сега се разчувстваше заради глупости.
Тя се казваше Федора 6, а новата версия излизаше след около два месеца. Трябваше да се подготви. ...
...Sands are flowing and the lines are in your hand
In your eyes I see the hunger, and the desperate cry that tears the night....
Както и да е. Искам само да ти кажа, че от всичко най-много това ме порази- невероятно майсторски, вълшебно и красиво казано... Направо висш пилотаж в боравенето с думи и смисли (си постигнал тук- може би случайно... :)
"две сенки, хвърлени върху някаква безумно стара ограда от лъчите на вече умиращото слънце".......
...А бях сигурна, че става въпрос за любовна история с момиче... Но, явно- романтиката може се открие и да вирее навсякъде!!! Това е моят извод... ;-)))))))
Прегръдка (виртуалише макар) {}
Така става то в живота ;-)))))
06.03.2007 13:23
jeni..otwyrnete na udara..zagledajte se w onq zagadychniq simpatqga s cherwena shapka :)
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...