Мястото, на което е било до настоящия момент, се посипва със сол и огромни количества алкохол, за да може поне привидно дейността му да продължи. Раната се зашива със хирургически конци – колкото по-здрави, толкова по-добре. И все пак, то ще продължи да кърви. Не обръщайте внимание, нормално е. Продължете нататък. Ако има кръв, попийте я колкото се може по-бързо, и изчистете раната. Нямате нужда от спомени за кръв. Оставете праха. Праха не ви пречи, той само покрива повърхността. Какво има вътре, само вие си знаете; в момента дори не ви трябва да знаете какво точно. Съберете внимателно парчетата – не изпускайте нито едно. Ако не сте сигурни, просто ги изхвърлете. Не оставяйте нито едно където и да е до себе си. Излейте получената пепел в широка чаша и допълнете с уиски на вкус. Оставете бутилката близо до себе си, най-вероятно ще ви потрябва. Най-добрия ви приятел е до вас в момента, дори да не подозирате. Не, няма нужда да му казвате нищо. Той е там и знае. Знае всичко. Едно кимване е достатъчно в случая. Вземете приготвената от него смес. Почти същата е, като тази, която току-що приготвихте. Но само почти. Знаете вкуса й. Той ще вземе вашата чаша, без да чака позволение.
В случай, че не сте разбрали, остават ви само две неща. Да призовете г-н Ковърдейл и г-н Ванденберг и да изпиете чашите на екс. След това, нищо няма значение. Или всичко си е както преди, или...
...do you remember standing on the shore – your head in the clouds and your pocket filled with dreams...
...bound for glory on th seven seas of life...
...или цялата помия на миналото ви застига, поглъща ви, обезверява ви и в момента, в който бесовете ви хващат, разбирате, че нямате друг избор. Дори забравяте, че сте мислели да имате друг избор. Примирявате се; помните онзи младеж от “Спасителят в ръжта”, който толкова ненавиждахте, защото се бе примирил, нали? Сега играете него, играете го като главна роля във филм, представляващ собствения си живот, а фанфарите накрая и хепи-ендът все ги няма...Не ги и искате; искате нещо съвсем определено, нещо конкретно и познаваемо (бухахах), нещо дори физически съществуващо...В следващия момент осъзнавате как се опитвате да потъпчете собствените си желания и дори успявате, до следващата криза; до следващия миг, когато отново нищо няма да наред, но новото двайсет в програмата е опитът, оказал се неуспешен...Усещате спиралата, нали? Усещате как пропадате в дупката на собствения си "живот", как ви завличат понятията “съществуване”/”нормален”/”време”, как представите за нещата се разрушават, помитайки всички надежди, които някога са били създавани...Нещо остава, разбира се – инстинктът за самосъхранение, може би...Нещото, на което за пореден път се дължат няколкото мига в повече, за добро или за лошо...
...по дяволите, каза си съществото, и се опита да си довърши книгата...
...so take me with you, take me far away......
09.03.2007 22:30
Искам да те помоля за разрешение да цитирам твоя постинг от 19-ти януари (онзи за петте момичета, ако си спомняш!). Бих желал да го използвам на web site си, който наподобява blog под формата на личен дневник, но не съвсем. Ако го направя, ще ти изпратя линк, за да можеш да видиш в какъв контекст съм те вкарал.
А може би трябва да се сдобия и с одобрението на candysays? Необходимо ли е?
D.J. Сламен
А по конкретния въпрос за публикуването на постинга...Дали няма да е прекалено, ако те помоля да ме запознаеш с този "личен дневник, но не съвсем"? Ако искаш даже така да направим нещата, можеш да си направиш профил тук и да ми драснеш едно лично съобщение: така ще запазим анонимността ти в другия "дневник". Със сигурност бих предпочел да видя лично за "какво иде реч". В крайна сметка става въпрос за нещо, което така или иначе вече го има в Интернет, но си го има тук, в blog.bg. Малко ми е странно какво биха правили личните ми драсканици извън него....И накрая вече думите нещо не ми стигат, честна чавдарска. Общо взето, бих се радвал, ако по някакъв начин ти помагам да илюстрираш нещо, но наистина първо бих предпочел да ме запознаеш по-подробно с нещата. И да, по въпросните въпроси съм се консултирал с candysays:) Сега и на мен ми идват доста неща да те питам, но ще ги оставя за по-нататък. Надявам се да продължим общуването си.
С най-добри чувства,
11.03.2007 11:36
Благодаря ти за бързия отговор! Да си призная, малко се притеснявам да си направя профил в Блог.бг... По последна сметка съществувам с прекалено много профили в Интернет и в същото време нямам нито един анфас! Ако разбираш какво имам в предвид. Така че по необходимост ще трябва да споделим този разговор с многоуважаемите членове на прекрасния Ви приятелски кръг. Всъщност от candysays не се стеснявам - нея вече почти я чувствам близка... Не знам дали си имал възможност да прочетеш последните й писания в блога. Това за Герда отпреди няколко дни определено си струва вниманието!
Доколкото усещам от отговора ти - малко си стреснат от запитването ми и може би леко разтревожен. Навярно се питаш към какво ли води всичко това. На твое място сигурно и аз бих реагирал по подобен начин. Затова още веднъж се извинявам за неочаквания смут, който причиних с появяването си в списъка на обичайните ти коментатори!
А колкото до идеята ми да използвам твоите собствени думи за представяне на един (по мое скромно мнение) изключителен талант пред друг един приятелски кръг - може би ще се разколебая. Нали знаеш - всичко, което се случва в живота ти, или те "навива" или те "развива". Е, в момента аз май съм на втория стадий по отношение на този проект... Особено след предпазливия ти отговор. :-)
Всъщност предложението ми беше съвсем безобидно. В сравнение с Вас, аз съм просто аматьор. И не, нямам нищо общо с музикалния бизнес! Сещаш се, че това D.J. пред името ми е само за благозвучие. Web site-ът, на който щеше да се появи копие от твоя постинг е http://members.cox.net/venus.pv Възнамерявах да те включа на страницата "Преглед на печата" (в края на краищата, блог.бг, макар и алтернативна, е все пак някаква форма на медия, нали?) Разбира се, щеше да има и препратка към твоя блог, за да могат хората да се запознаят и с останалите ти творения. Но не бързай да съжаляваш! :-) По настоящем аудиторията ми се състои само от около девет души - предимно някогашни приятели. Така че нямаше да получиш кой знае колко голяма и широка популярност... И със сигурност това нямаше да ти донесе никакви пари! Така че нищо не губиш. Здраве да е!
Продължавай обаче да пишеш! Винаги когато усетиш този порив в душата и сърбеж в пръстите. Не спирай! Защото дарбата определено я имаш. А правиш ли това, което харесваш и ти доставя удоволствие, винаги ще се намерят читатели да те последват.
Искрено завиждам на младостта, енергията и емоционалността Ви! Намирам, че Вашето поколение теперва има какво да каже на света и съм сигурен, че ще намери начин да го изрази по най-оригиналния начин!
И моля те, ако можеш, предай моите почитания на candysays!
Странно само как хората харесват една и съща музика понякога, въпреки отчайващо различните си ЕГН-та...
Уважаеми Анонимен, благодаря ти за почитанията, и за топлите думи въобще!... Радвам се, че постинга ми за Герда ви е харесал :))*
Колкото до музикалните предпочитания- да, странно е, но и така прекрасно, че хора от най-различна възраст могат да обичат и да се вълнуват от една и съща музика понякога! :) Музиката все пак е най-универсалното може би средство за предаване и споделяне на мисли и емоции... На обич и вяра дори...
...Поздрави и на двама ви от мене :)) /направо ми стана жал сега, че забраних преди време анонимните коментари в моя блог, понякога има и много добронамерени и ценни "анонимни" личности /като човека по-горе/, но има и проблеми друг път, та затова....... :(/
Поздрави (и на двамата),
12.03.2007 08:36
Поласкан съм от доверието, което оказвате на странник като мен. Всякога е неимоверен пир за душата да срещнеш действително интелигентни същества в Нета (изключвам тук изкуствения интелект...) Може би защото това е такава рядкост и нищо не може да ти замени тръпката. Почти като да уловиш сигнал от извънземна цивилизация - въпреки че винаги го очакваш, отначало е малко трудно да повярваш...
darknesd, съгласен съм напълно с определението ти за Мрежата и споделям нагласата ти по отношение на "откритото и нерегулирано виртуално пространство". Обаче народът ни го е казал много отдавна: "Който го е страх от мечки, не ходи в гората." Както и не публикува в блог.бг :-)
candysays, чудесно е, че все още цениш човека в darknesd... Дотолкова, че да продължаваш да хвърляш едно око в "личния му дневник"! Това ми помага да се обръщам индиректно и към теб. (Надявам се darknesd да ми прости прахосването на личното му пространство!) Това което казах на него по-горе, важи и за теб. Хубаво е, че създателите на Блог.бг са помислили и за тази възможност и ти предоставят екстрата да забраниш анонимни вмешателства в живота си. Не бива обаче да съжаляваш, че си се възползвала от нея и си добавила допълнителен слой самоизолация около себе си. Не се ли чувстваш по-сигурна така? :-) Обаче, когато си се заела да пишеш в блог, се предполага, че си подготвена да си имаш работа с всякавки типове. Както се казва, поемаш си риска, слагаш си главата в торбата и се гмурваш в непознати води... Все в името на задоволяването на някаква илюзорна потребност от общуване. Защото всички си мислим от време на време, че има какво да кажем и никак не ни е грижа дали изобщо някой иска да слуша. Извинявам се за баналното и малко просташко сравнение, но да публикуваш в блога е като да правиш любов с непознати. В повечето случаи не е никак добра идея - прекалено голям е рискът или да бъдеш ограбена/използвана или да придобиеш/пипнеш нещо, от което въобще не си имала нужда... ;-) Но пък, ако правиш любов само с познати и приятели, не знаеш потенциално какво пропускаш. Отделно, че понякога може да се превърне в скучен навик... Животът ни е прекалено кратък и оттам идва постоянната натрапчива мисъл, че нещо все пропускаме, когато избираме нещо друго. А времето, през което изобщо имаме възможност за избор е още по-кратко... Само, моля Ви, да не си помислите сега, че си имате работа със заклет привърженик на свободната любов! :-) Опазил ме Бог! Всичко което исках да кажа е, че във всеки момент и във всеки наш избор се опитваме да балансираме риска да ни заболи срещу шанса да ни стане по-добре...
Може би вече се питате дали въобще някога ще заговоря по съществото. Ето, моментът настъпи. За разлика от формата, която Вие двамата сте избрали (имам предвид брилянтните Ви блогове), продуктът на моята мисъл, по-известен в нашия тесен приятелски кръг като "душевния боклук на D.J. Сламен" се изсипва всяка седмица под формата на newsletter. Това става обикновено в петък. Подобно на много други хора и аз си падам по петъците (незнайно защо!) Ако сте готови да пожертвате някой ненужен Ви e-mail адрес, би могло и Вас да Ви споходи съобщението със заглавие "Tune of the Week" (и да се надяваме - свободно от вируси!). Нали разбирате, метафоричното радио-предаване "ФОНОГРАФ" е достъпно само за "абонати". Ние сме едно много затворено общество. Нещо като "клуба на мъртвите поети" или като кръга "Мисъл" на д-р Кръстев и нашите символисти от края на XIX и началото на XX век. (това още ли се учи по литература в училище?). В контраст на Вашия волен кръг, който лично аз бих нарекъл "Чувство", за да получите членска карта за "Tune of the Week" Ви трябва e-mail адрес (достатъчно е да е активен, не е необходимо да е регистриран под действителната Ви самоличност). Използвайте го, за да изпратите писмо до plamen12 at cox.net, и готово! Записани сте! Толкова е лесно, нали! В противен случай, ако не желаете да поемате излишен риск, можете да разчитате на яснота по въпроса какво се е мътило в главата ми, ако надниквате в архива на споменатия по-рано уеб-сайт. Когато успея да го завърша, разбира се. И в двата случая обаче, това е просто покана да си изгубите времето! Ако сте като мен и от дъжд на вятър Ви спохожда настроение просто така да си "киснете" online и да хвърляте секунди от живота си по вятъра, навярно това ще Ви донесе наслада...
Обичам Ви! Нека правим любов! Но не очаквайте да Ви дам телефонния си номер след първата нощ прекарана заедно!
Candysays, телефонният номер! Телефонният ти номер е нещото, което не бива да предоставяш на първия срещнат! Блогът е безвреден. Не се ограничавай само до хората, от които знаеш какво да очакваш...
Поздрави и на двама Ви! (darknesd, още веднъж, майна - не се сърди, че говоря предимно на дамата ти!)
D,J, Сламен
Да, скъпи ми D.J. Сламен (ама че име! ;) прав си абсолютно за блоговото общуване, телефонните номера, свободната любов и прочие... Аз всъщност си забраних анонимните коментари в блога само заради един конкретен човек, който познавам лично- един мой колега (и пълен кретен, както се оказа... със заядливи и воайорски наклоностти към хората, и все търсещ сензация и нещо мръсно, ако може...), та заради него така постъпих. Оказа се (и то няколко пъти!) че който от анонимните има нещо наистина важно да ми каже, намира начин и път до мен... :-)) Включително някакможе да се намери и имейла ми (и аз не разбрах как точно, но това не ме притеснява въобще ;),а и регистрирането става за по-малко от минута- и ето, хоп, можеш да ми пишеш коментар свободно ;))) И лични съобщения, и каквото там искаш :) Впрочем и при регистрация тук можеш да си останеш напълно анонимен, така че няма никакъв проблем...
Хайде, до скоро :) Лека и успешна седмица ви желая и на двамата! :))*
(в интерес на истината, преди доста лесно си раздавах телефонния номер, наляво и надясно- сиреч на който ми го е искал... Но някак все пак оцелях ;-) Така че и това не е толкова страшно... Макар че е леко безразсъдно наистина....
15.03.2007 19:36
darknesd, надявам се да си имал ползотворна седмица! Допада ми как се изживяваш като драконче. Връзва се някак си с бакграунда на темплейта ти... :-) Драконите са същества родени от мрака. Но ти си от категорията на добрите, нали? На драконите-закрилници!
Интересно ми е какво мислиш за последната инициатива на candysays? Много е вълнуваща, нали? И, разбира се, ти вече си резервира мястото на ламята от приказките! Пак ме изпревари! Чакай да видим... ламя... хала... (не става - също е от женски род!)... какво ще кажеш за триглавия змей? Той майче е от мъжки род. Трето лице, единствено число, ако не се лъжа. Аз мога да съм триглавия змей, ако ми позволиш. Но, не! Не е добра идея. Двамата ще станем прекалено много влечуги от рода на динозаврите в приказния свят на candysays... Не вярвам да може да го понесе. ;-)
Всъщност, аз исках да кандидатствам за ролята на Тил Ойленшпигел в пантеона на приказните герои... Ако можех директно да отговоря на поста на candysays. Но предполагам, че и тогава нямаше да се квалифицирам, понеже си нямам собствен блог... Но ако си склонен да ми направиш само още една услуга, можеш да й кажеш. Дори предоставям снимка, ако е необходимо за начинанието -
http://www.kostuemhaus-graichen.de/Historisch/Mittelalter/til-eulenspiegel.jpg
Благодаря ти и имай светло настроение през weekend-а! Току-виж съм започнал да ти викам lightnesd... :-)
Единствения проблем драги наш D.J. Сламен, е че като нямаш блог, няма как да се включиш в т.нар. инициатива... Няма къде да сложим снимката, и т.н. Така че- давай смело, хич не е трудно да си създадеш свой блог, ако наистина толкоз държиш да бъдеш този Тил Ойленшпигел... ;) Просто не ми се иска пак да "включвам" анонимните в моя блог, така че друг начин няма...
Както и да е. Светъл и хубав ден /и после уикенд/ ви желая и на двамата! :)))*
Драги ми Darkness Dragon, това твое словоизлияние ме провокира да се впусна в територия, която е много нова и странна за мен - блоговете...реших, че онлайн пространството има нужда от още дракони и странни създания...
И внимавай много с господата Ковърдейл и Ванденберг, че призовеш ли ги веднъж, трудно се отзовават....а прекалено дългото общуване с тях може да бъде опасно.
Драги ми Darkness Dragon, това твое словоизлияние ме провокира да се впусна в територия, която е много нова и странна за мен - блоговете...реших, че онлайн пространството има нужда от още дракони и странни създания...
И внимавай много с господата Ковърдейл и Ванденберг, че призовеш ли ги веднъж, трудно се отзовават....а прекалено дългото общуване с тях може да бъде опасно.
...А за останалото време си има Ковърдейл и Ванденберг, и всякакви други демони, които чат-пат просто трябва да се появяват, поне за някои хора...Спасението от цялата каша е някакъв вид канализиране на психарията, само че колкото по-малко време й отдаваш, толкова по-концентрирана започва да става...Какво да правиш, живот...Ще се учим и толкова....
...А на теб, oceansoul, ти пожелавам много хубави моменти тук, каквито съм сигурен, че ще имаш; те другите неща си се нареждат....
Усмивки,
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...