Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2007 00:40 - ...Върви по...
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1295 Коментари: 4 Гласове:
0



Детето го гледаше с големите си, тъмни и влажни вече от плач очи, но той не можеше да се спре:

-По дяволите, толкова време се опитвам да те разкарам от себе си. Години наред се опитвам да порастна, да се оттърся от детския си наивитет и да стана някакъв егоист, който най-накрая да тръгне след целите си и да постигне нещо в живота си, да направи нещо смислено без да се троши всеки път, когато някой или нещо около него се сгромоляса. Писна ми, зная че хората около теб са важни и си поддържате отношенията, правите всичко един за друг итн, но замислял ли си се кога за последно си правил нещо за себе си? Нещо, което да направиш само за себе си, защото имаш нужда от него, а не защото някой го е очаквал от теб или ще се почувства добре. Ми няма нужда изобщо да си помисляш да ми отговаряш, зная, че не си спомняш. Само погледни на колко години си станал, а си доникъде. Зная, че имаш нужда от определени неща, нищо, че не си казваш. Нормално е. Напоследък с теб пооправихме нещата, но не е достатъчно, ама изобщо. Спомняш ли си кога говорихме колко е важно човек да се развива? Е, сега трябва да отидем на следващото ниво. Време е. Ако трябва да съм честен, дори е малко късно, но по-добре късно, отколкото никога. Да, зная че много от тези неща не ги разбираш, но..

-О, я стига си хленчил, че след малко ще си поискам кърпичка-отеква дрезгав глас зад гърба ми, и ми става ясно, че ще последва кавга. Демонът ми се е появил отново, седи си зад мен и си прави гаври. В подобен момент ми се иска да му извия врата, но си давам сметка, че при воденето на подобни разговори трябва да присъства цялата пасмина.

-Брей, бях започнал да се притеснявам, че няма да се появиш-опитвам се да продължа играта му аз, макар сърцето ми да се къса от усещането, че всичко това отдавна е обречено.

-Как пък няма да се появя, явно купона е при вас - процеди демона - а да си се сетил, че малкия не разбира и дума от това, което му говориш?

-Естествено, че съм се сетил - навъсено отговарям аз - но не ми остава нищо друго. Ти не можеш да бъдеш контролиран от нищо и от никой, забавляваш се в малкия си Ад, докато аз се опитвам да поддържам баланса между същества, които са създадени, за да бъдат разделени. Мислиш ли, че ми е лесно, при всичките усилия, които полагам??

-Не, разбира се, обаче всеки си има своята мисия. Ти си сътворен, за да ни събираш, аз съм сътворен, за да те тормозя. Малкия е тук, уж за да те умилява, но като гледам, само ти пречи. Доколкото виждам, нещо не се разбирате. Той не разбира нищо и никой, иска си неговите неща. Също като мен и моя контрол. Защо изобщо го мъчиш?

- Нямам никаква идея. Имам чувството, че той е последното подвластно ми нещо - тъжно проронвам аз и най-накрая се обръщам, за да погледна демона. Той е огромен, да. Стои на няколко метра от мен, напълно съзнава, че нищо не мога да му причиня, и се хили ехидно. Зъбите му се показват иззад кретенската усмивка, крилата му са прибрани, опашката му се вее безгрижно и за пореден път съжалявам, че не мога да оставя само него. Бихме овършали половината човешки адове, без дори да ни направи впечатление, просто за шоуто. Усещам, че разговора замира, и тъй като усещам непреодолима нужда да общувам с някого, се опитвам да продължа:
-А да си виждал онова животно? Напоследък са го хванали бесовете и след като избяга последния път, изобщо не съм го виждал. Дали е жив изобщо?

-Жив е, разбира се. Търси мястото си в глутницата и други подобни глупости, но безуспешно, доколкото разбрах. Ако питаш мен, единственото, от което има нужда той всъщност, е вълчица. Но и там е ударил на камък. Ако не се спре скоро, сърцето му напълно ще сдаде багажа.Той дали си дава сметка какво си причинява?
- Не, разбира се. Естествено, че не. Той е диво животно и има нужда от съвсем различни неща. Остави го да се измори, и самичък ще дотича при нас. Забрави ли, че сме част от едно цяло? - опитвам се да си внуша аз, но зная, че един ден той ще изчезне завинаги, зная, че всички те ще изчезнат, и тогава ще трябва да се боря само срещу себе си, а нямам никаква идея дали ще имам сили. Всъщност имам. Тогава няма да имам сили да се боря срещу каквото и да е, просто ще стоя в новия си гроб и някакви животинки ще се възползват от плътта ми, но по този начин ще бъда полезен поне за малко. Усмихвам се на себе си и за част от секундата забравям, че това пред мен е собствения ми демон.
- Ама ти си вярваш, нали? Може ли да си толкова малоумен? Ти, изчадие такова, с всякакъв там интелект, логика, разум и простотии, имаш ли някаква идея колко борба те чака оттук нататък? Дали изобщо можеш да си представиш, че трудната част започва тепърва, а всичко досега беше някаква идиотска тренировка? Щ е бъда честен - не бе перфектен, но досега не съм виждал човешко същество, което се справя перфектно. Имаш шанса да изживееш живота си докрай. Нещо повече-имаш шанса да усетиш живота си докрай, колкото и да не ти харесваше досега. И ако онзи помияр най-накрая се завърне, можеш само да му се радваш. Той би ти показал една друга страна на нещата, и в..
-В този момент огромна топка козина прелита през демона, префучава през мен и се забива в Стената. Звъкът на тихото ръмжене, което се разнася в последствие, ме уверява напълно, че това си е моя вълк, но той отново е безпомощен. Нещо повече-той е изморен и безсилен, омръзнало му е всичко, и иска да се приюти при мен. За пореден път се опита да впие зъбите си в демона, нещо, което крайно много забавлява последния.....
-И той решава да ме остави. По някаква причина решава, че трябва да ме напусне в момент, когато единствената ми компания освен него са едно отчаяно и некомуникативно хлапе и един вълк, който е колкото млад, толкова и изморен да търси. Двамата са легнали един върху друг, всеки с проблемите си и опитите си да ги решава, а демонът вече е отлетял и едва дочувам зловещият му, кънтящ в собственоръчно построения ми затвор, глас:
- Успех, Човеко. Ще се върна много скоро.

В този момент осъзнавам, че единственото, което съм направил през целия си съзнателен живот, е да отгледам нормално мислещ демон. И започвам да крещя...





Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. candysays - ...
25.06.2007 12:55
Всеки (съзнателен) човек има своите демони, darknesd... Така че не се тревожи- не си луд... или сам...

:*
цитирай
2. moony - напълно...
25.06.2007 17:01
те разбирам...
самотата... грешките.. възрастта..
всичко понякога те застрашава...
всички ние сме демони..
не разкъсвай сърцето и душата си...
just believe...
hug ya
цитирай
3. sylvia - :))
05.08.2007 20:04
Дойде ми много освежаващо, точно от такъв текст имах нужда в момента! Мерси :)
цитирай
4. jenseits - не е приятно, когато за да се защитиш ...
23.08.2007 18:04
не е приятно, когато за да се защитиш от средата трябва да се отречеш от част от себе си. Или да се тормозиш така, както твоят герой
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134150
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2373
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930