Привидно нежната ръка на нормалността се пресяга и ме хваща за гърлото. Писъкът ми умира, сподавен от плача на щастието...Върху себе си усещам зловещия поглед на низвергнат демон и стъклени очи на полумъртво дете, което се бори за живот. Интуитивно го успокоявам, задушавам воплите му със собствените си сълзи, и се сгушвам до него.
Понякога в подобни моменти, когато ми се струва, че всички части от пъзела на живота ми са си на мястото, ме обхваща някакъв странен страх, сякаш спокойствието и увереността са ми неприсъщи състояния, а тревожността се завръща без каквато и да е причина освен досегашната ми неспособност да се чувствам на мястото си....
...Ти си срещу мен и говориш някакви безумия, обусловени от собствената ти несигурност, страха от минали неща и години втълпявана неувереност. Аз съм до теб, тук и сега. Ще съм, докато мога и докато искаш. После ще си отида тихо и хич няма да усещаш, че ме е имало някога. Но настъпването на този момент зависи изцяло от теб...Аз съм цял и нов, макар да пазя всички уроци от миналото в себе си. Няма нужда да се обръщам назад, още повече да ти показвам какъв съм бил някога. Не искам, а така или иначе проявленията на миналите ми същности ги виждаш всеки ден-донякъде съм такъв и заради тях, макар че ако не те бях срещнал, може би нямаше да намеря сили да съм нещо различно....И знаеш ли какво-сега ми се струва, че през цялото време, докато съм бил самотен идиот и съм се опитвал да погреба всичко хубаво в себе си, съм се готвел за мига, в който ще те срещна...Онези, хубавите неща, все още са в мен. И те чакат. Гробището за демони се е превърнало в прекрасна градина, в която и двамата да сме щастливи....

->Saturn ascends, comes round again...Saturn ascends, the one, the ten, ignorant to the damage done....Calculate what you will or will not tolerate, desperate to control all and everything...
 

...

Толкова силно докосва....направо те сграбчва...