Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2008 22:27 - Ctrl+N
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2222 Коментари: 4 Гласове:
2



Ето ме.

   Завърнах се в себе си, след два месеца безславно отсъствие. Бях изчезнал, невидим, несъществуващ, неканен дори в собствената си обвивка. Вегетирах ненужно, ама човек не може просто да изчезне за някакво време и после да се върне, не и от себе си. Затова се бях изпарил временно, отричах всичко, в което вярвах, защото нещо ми каза, че този път ще си заслужава. Мразех се, продължавах, гаврех се със себе си, бездействах и се надсмивах с лудешко настървение над това, в което се бях превърнал.

   Все още нямам идея дали си е заслужавало. Не съжалявам за избора си. Имам нещо, към което да се стремя, отново има нещо, което да ме прави цял. И което вярвам, че ще ми помогне да стана такъв, какъвто съм. И какъвто може би винаги съм бил, но не съм имал силите да го покажа. 

   Два месеца е много време, по дяволите. Два месеца възможности за живот, за развитие, за нови хора и предизвикателства. Това, заради което се отрекох от всичко това обаче, ми предлага нови хоризонти. Тепърва ще се види дали ги използвам пълноценно.

   Има компромиси и компромиси. Просто погледнато, номерът е да получиш максимално повече като разлика от това, което получаваш и това, което ти струва. Просто е, обаче с промяната на някои неща подобни избори стават все по-трудни и по-трудни. На всичкото отгоре, напук на цялата ситуация, на хората, загрижени за теб, в подобни моменти пукането се свежда до почти болезнена загриженост, от което нещата съвсем не стават по-леки.

   Тъпото е когато после човек си даде сметка какво им е причинил. Тогава всичко, което е успял да направи със себе си, му се вижда някаква тъпа шега, която после дори не му се вижда смешна. А хората около него са още там. И ще бъдат, напук на целия шит, напук на цялата глупост на това, което наричаме живот, напук на неуспехите на всякакви усилия и стремежи, напук на всичките нещастни опити за каквото и да е.

   Мамка му, важното е да сме живи и здрави, и приятелите винаги да са такива, каквито сме ги обикнали...
Обичам ви...благодаря за всичко и съжалявам....


...Part vampire
Part warrior
Carnivore and voyeur
Still have the transmittal
Synch to the death rattle...

La, la, la, la, la, la....


 




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kardamom - радвам се...
01.09.2008 22:29
че си тук... отново...
усмивки... и пиши!!!!
цитирай
2. candysays - И аз
03.09.2008 10:05
те обичам :)

Поздрави!
цитирай
3. monix - Е, добре дошъл отново :) Поздрави :)
07.09.2008 21:26
Е, добре дошъл отново :) Поздрави :)
цитирай
4. flyco - животът е тук
19.09.2008 21:10
и ще бъде независимо дали си решил "да се изключиш" за известно време, каквото и да значи това. Обичай себе си сега за да обичаш децата си когато Бог ти ги даде.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 195223
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2387
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031