Постинг
01.09.2008 22:27 -
Ctrl+N
Ето ме.
Завърнах се в себе си, след два месеца безславно отсъствие. Бях изчезнал, невидим, несъществуващ, неканен дори в собствената си обвивка. Вегетирах ненужно, ама човек не може просто да изчезне за някакво време и после да се върне, не и от себе си. Затова се бях изпарил временно, отричах всичко, в което вярвах, защото нещо ми каза, че този път ще си заслужава. Мразех се, продължавах, гаврех се със себе си, бездействах и се надсмивах с лудешко настървение над това, в което се бях превърнал.
Все още нямам идея дали си е заслужавало. Не съжалявам за избора си. Имам нещо, към което да се стремя, отново има нещо, което да ме прави цял. И което вярвам, че ще ми помогне да стана такъв, какъвто съм. И какъвто може би винаги съм бил, но не съм имал силите да го покажа.
Два месеца е много време, по дяволите. Два месеца възможности за живот, за развитие, за нови хора и предизвикателства. Това, заради което се отрекох от всичко това обаче, ми предлага нови хоризонти. Тепърва ще се види дали ги използвам пълноценно.
Има компромиси и компромиси. Просто погледнато, номерът е да получиш максимално повече като разлика от това, което получаваш и това, което ти струва. Просто е, обаче с промяната на някои неща подобни избори стават все по-трудни и по-трудни. На всичкото отгоре, напук на цялата ситуация, на хората, загрижени за теб, в подобни моменти пукането се свежда до почти болезнена загриженост, от което нещата съвсем не стават по-леки.
Тъпото е когато после човек си даде сметка какво им е причинил. Тогава всичко, което е успял да направи със себе си, му се вижда някаква тъпа шега, която после дори не му се вижда смешна. А хората около него са още там. И ще бъдат, напук на целия шит, напук на цялата глупост на това, което наричаме живот, напук на неуспехите на всякакви усилия и стремежи, напук на всичките нещастни опити за каквото и да е.
Мамка му, важното е да сме живи и здрави, и приятелите винаги да са такива, каквито сме ги обикнали...
Обичам ви...благодаря за всичко и съжалявам....
...Part vampire
Part warrior
Carnivore and voyeur
Still have the transmittal
Synch to the death rattle...
La, la, la, la, la, la....
Завърнах се в себе си, след два месеца безславно отсъствие. Бях изчезнал, невидим, несъществуващ, неканен дори в собствената си обвивка. Вегетирах ненужно, ама човек не може просто да изчезне за някакво време и после да се върне, не и от себе си. Затова се бях изпарил временно, отричах всичко, в което вярвах, защото нещо ми каза, че този път ще си заслужава. Мразех се, продължавах, гаврех се със себе си, бездействах и се надсмивах с лудешко настървение над това, в което се бях превърнал.
Все още нямам идея дали си е заслужавало. Не съжалявам за избора си. Имам нещо, към което да се стремя, отново има нещо, което да ме прави цял. И което вярвам, че ще ми помогне да стана такъв, какъвто съм. И какъвто може би винаги съм бил, но не съм имал силите да го покажа.
Два месеца е много време, по дяволите. Два месеца възможности за живот, за развитие, за нови хора и предизвикателства. Това, заради което се отрекох от всичко това обаче, ми предлага нови хоризонти. Тепърва ще се види дали ги използвам пълноценно.
Има компромиси и компромиси. Просто погледнато, номерът е да получиш максимално повече като разлика от това, което получаваш и това, което ти струва. Просто е, обаче с промяната на някои неща подобни избори стават все по-трудни и по-трудни. На всичкото отгоре, напук на цялата ситуация, на хората, загрижени за теб, в подобни моменти пукането се свежда до почти болезнена загриженост, от което нещата съвсем не стават по-леки.
Тъпото е когато после човек си даде сметка какво им е причинил. Тогава всичко, което е успял да направи със себе си, му се вижда някаква тъпа шега, която после дори не му се вижда смешна. А хората около него са още там. И ще бъдат, напук на целия шит, напук на цялата глупост на това, което наричаме живот, напук на неуспехите на всякакви усилия и стремежи, напук на всичките нещастни опити за каквото и да е.
Мамка му, важното е да сме живи и здрави, и приятелите винаги да са такива, каквито сме ги обикнали...
Обичам ви...благодаря за всичко и съжалявам....
...Part vampire
Part warrior
Carnivore and voyeur
Still have the transmittal
Synch to the death rattle...
La, la, la, la, la, la....
1.
kardamom -
радвам се...
01.09.2008 22:29
01.09.2008 22:29
че си тук... отново...
усмивки... и пиши!!!!
цитирайусмивки... и пиши!!!!
те обичам :)
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Е, добре дошъл отново :) Поздрави :)
цитирайи ще бъде независимо дали си решил "да се изключиш" за известно време, каквото и да значи това. Обичай себе си сега за да обичаш децата си когато Бог ти ги даде.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2387
Блогрол
1. Човек и ангел
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...