Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.09.2010 23:29 - МРАЗЯ ТЕ!!!
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1792 Коментари: 3 Гласове:
10

Последна промяна: 27.09.2010 23:30


 Крясъкът на любимото ми дете достига до мен през океани от спомени, злост,  учудване и плахост...Последният път, когато го чух да говори, бе преди няколко вечности, може би като съм бил бебе, наистина...Вцепенението замръзва по лицето ми и докато се чудя какво става, то решава да ми разясни ситуацията:

-         МРАЗЯ ТЕ, ЗАЩО НЕ ИЗЧЕЗНЕШ?!

Опитвам се да възприема нещата, впрягам целия си минал опит, всичките кошмари, които съм изсънувал напоследък, и все пак, нещо в съзнанието ми не успява да предаде успешно картината, която очите ми показват....

 Дребното, цялото в кръв, стиска в немощната си ръчичка нож, а очите му са безизразни като лед, примесен със стомана – стои на метър и нещо от мен, стойката му плаши по начин, по който само безподобен кошмар може да плаши; а то продължава безмилостно:

-         ВИЖДАШ ЛИ КАКВО СИ ПРИЧИНИХ ЗАРАДИ ТЕБ, КРЕТЕН ТАКЪВ? ВИЖДАШ ЛИ ИЗОБЩО КАКВО ПРИЧИНЯВАШ НА СЕБЕ СИ?!

  В този момент развалината, в която се е превърнала собствената ми същност, сякаш се отразява в полу-засъхналата по любимото ми същество кръв, а мъртвата луна с последни издихания хвърля отблясъци върху цялата картинка, сякаш надявайки се с това да ми покаже безпощадно тъжната карикатура, в центъра на която основен герой е липсващата част от мен...Със сетни усилия опитвам да събера част от себе си, която би желала да отговори на подобно обвинение, и за съжаление не успявам...Мълча и чакам развитието на нещо, което явно сам съм си причинил, и последствията от които просто трябва да преживея, на каквато и да е цена....

 - ТИ СИ ИДИОТ, НАЛИ ЗНАЕШ? НЕ СИ ЧАК ТОЛКОВА ПРОСТ, ЧЕ ДА НЕ СИ ГО ОСЪЗНАЛ ДОСЕГА...

  Хлапето започва да се приближава към мен, а студът в погледа му е изчезнал...Очите му са огнено-червени, ръката му, вече в спазми от раните, продължава да стиска ножа с още по-голяма решителност...Осъзнал вината си и овладян от паниката на непознатия ужас, започвам да отстъпвам назад, прехвърляйки през съзнанието си всичко, с което бих могъл да се защитя в момента...очевидно физически няма какво да направя, защото в себе си имам само кутия цигари и нещо, което някога е било кибрит...Вадя кутията и си запалвам, като се опитвам да не обръщам внимание на треперещите си длани, вдишвам колкото се може по-дълбоко и изчаквам развитието на нещата, през засега безопасен облак дим. Малкото сякаш не може да формулира мисълта си, усещам го как беснее вътрешно, как се опитва яростно да намери правилните думи, как умът му препуска бясно през стотици ситуации, във всички от които вината пада върху самата ми същност, но не може да я определи точно. Успокоен донякъде от никотина и още повече от моментната му нерешителност, решавам да се възползвам:

-         И къде ще отидеш, ако не е тайна?

Сбъркал съм. За части от секундата то успява да се вземе в ръце, а гласът му гърми в подземието по начин, по който не съм мислел, че и демонът ми може да звучи.

-         ВСЕ ЕДНО КЪДЕ, САМО ДА НЕ Е ПРИ ТЕБ. НЕ МИ ПУКА, ЧЕСТНО. ТИ НАИСТИНА НЯМАШ ИДЕЯ КАКВИ ГИ СЪТВОРИ НАПОСЛЕДЪК, НАЛИ?

-         Не – тихо, но ясно отговарям аз – имам хиляди неща за правене, опитвам се да се събера след всичко, което се случи, опитвам се да започна нещо ново, да се почувствам отново значим, да възстановя поне част от нещата, които изгубих, и съм сигурен, че знаеш защо го правя...Донякъде и заради вас, нали така?

-         ДОБРЕ – отговорът е колкото все още яростен, толкова и разбран; за секунда осъзнавам, че пред мен все още е моето хлапе – онова, с което си играех някога, с което всички малки радости имаха смисъл; и миг преди да успея да се заблудя, че в малкото все пак има частичка от мен, в която живее понятието ‘разум’, то отмята сплъстен от кръв кичур коса от челото си, и продължава:

-         А ПИТАЛ ЛИ СИ СЕ КОЛКО ОТ НАС И КАКВА ЧАСТ ОТ ТЕБ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА СЪЩЕСТВУВА СЛЕД ТЕЗИ ОПИТИ, И ДАЛИ ЩЕ СИ СТРУВА ДА ПРОДЪЛЖИШ ДА ЖИВЕЕШ С ТОВА НЯКОГА?    

‘Не, не съм се питал’ / ’Питал съм се, никаква’. / ’Питал съм се, и няма да си заслужава’... – отговорите продължават да се блъскат панически в ума ми, никой от които способен да опише това, което всъщност имам предвид, но в общи линии обобшавайки всичко, което имам сила да кажа – не, не искам това да се случва, не, не искам никой да е засегнат, не, не искам да съм тук, не, не искам да съществувам, не, не, не....

-         ИСКАМ САМО ДА СЕ НАУЧА ДА ОБИЧАМ ОТНОВО – инстинктивно крещя срещу малкото, звукът на собствения ми фалцет се блъска грубо в стените на подземието, връща се в главата ми, а мисълта за най-естественото последствие от всичко ме плаши така, че дори не забелязвам как хлапето ми вече си е тръгнало, а в тъмнината срещу мен подканващо блести една самотна кървава диря....

[...топли, влажни окръжности...]





Тагове:   обичам,   МРАЗЯ,


Гласувай:
10
0



1. dressy - пътят
28.09.2010 09:32
до простите неща винаги е труден,този към сърцето още повече
цитирай
2. albizia - Уау!
03.10.2010 15:46
Остави ме без думи.
цитирай
3. transformer - Според Айнщайн
23.01.2011 23:24
"Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали". Да се научиш отново да обичаш значи да осъзнаеш, че това, което те трови, не е любов, а чувство за вина, маскирано като голяма, по-голяма и най-голяма любов. Любов е друго и трябва да го откриеш сам. И ще успееш. Само че трябва да имаш куража да се промениш. Не лесно, но стискам палци :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 134515
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2373
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930