Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2011 22:18 - Реквием за една мечта
Автор: darknesd Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2804 Коментари: 1 Гласове:
10



  Плах слънчев лъч се заиграва с косата ти, погалва изящната ти шия, и те целува лекичко по бузата. Сякаш усетила милувката му, сбръчкваш доволно носле, усмихваш се блажено и се унасяш в поредния си сън. Изтръгвам се от унеса, прегръщам те, преплитам пръстите си в твоите и утихвам за няколко мига, а божественият аромат на косата ти сякаш стига до дълбините на душата ми, която доскоро смятах, че нямам..."Обичам те" - прошепвам замечтано към поредния изгрял за живот с теб ден, и се опитвам да се сетя кога за последно съм се чувствал така..."Никога" - прошепва най-съкровената част от мен и знам, че е права, където и да бе изчезнала напоследък...Като че усетила думите ми, се гушваш по-силно до мен, а аз затаявам дъх от страх, че ако нещо се промени тук-и-сега, няма да си го простя никога....

...Будя се в студена пот и се обръщам предпазливо към теб...насреща възглавницата ме гледа учудено, а смачканите и мокри чаршафи мълчат в тъмнината, макар за секунда да ми се струва, че виждам отражението на пълната луна в оголените им зъби...
   Поглеждам часовника...около час и половина сън, може би рекорд за последните (май станаха ужасно много?!) дни...Долазвам по някакъв начин до банята, засилвам кранчето на студената вода на максимум и заставам под душа. Пред-последната ми мозъчна клетка явно се събужда, защото започва да крещи някакви глупости по мой адрес...Игнорирам я, спирам водата, и пускам горещата..Този път нещо друго в тялото ми се буди - май намирам сила да се опитам да избягам, но духът побеждавал тялото, нали? Убеждавам се още известно време в тази максима, спирам водата, и пускам отново студената...Някакво време по късно се будя гол на плочките, за свой голям ужас...Изтърчавам до телефона си, мъртъв от известно време, и откривам, че още има шанс да не закъснея за работа..Взимам си нормален душ и хващам самобръсначката...ти ми я подари, дано не знаеш, че още я използвам, по дяволите...Вдигам поглед към огледалото, а оттам ме наблюдават две черни дупки, от които се леят сълзи...забърсвам ги, колкото да успея да се избръсна, и излизам от банята...Нямам идея кога съм се научил да си гладя ризите вечер, но сигурно е за добро...Спалнята е в пълен хаос, но на кой му пука?!..Хвърлям бегъл поглед на маските, изритани в ъгъла...Някои от тях са така брутално смачкани, че сигурно ми се плаче, само докато ги гледам..."Няма време за глупости сега", "Няма време за глупости сега" - си натяквам, докато изтормозеното ми съзнание се опитва да изрови от купчината ненужни спомени къде съм си оставил колата вчера....След половинчасово търсене я откривам, озверял от собствената си некадърност, отварям я и се намърдвам в най-сигурното място на света..Нещо в ума ми прищраква, спомням си как доскоро се усмихваше на седалката до мен, и ми причернява...Излизам от нея, заключвам вратите и тръгвам пеша..Предният път, когато това се случи, се опитах да пресека забързано на жълт светофар, претрепах се и едно такси щеше да ме сгази...После куцуках няколко седмици, но на кого му пука?

 Стигам по някакъв начин до спирката, изчаквам си прилежно няколко цигари време рейса и влитам в офиса...Пускам се на автопилот - дългосрочни задачи, краткосрочни задачи, организационни, мейли...На всеки няколко часа влизам в личната си поща, F5-вам като побъркан и няма никой...Неусетно денят минава, без да получа и дума от теб...Може и ти да си ми затрила телефона, кой знае?! Междувременно научавам, че най-опитния човек в екипа ми ще го местят другаде, спряли са ми няколко проекта заради "орязване на оперативни разходи", и в същото време нищо в мен не трепва...
 Прибирам се по някакъв начин до къщи и продължавам да вися като идиот на F5...Междувременно цъкам на някава дебилна игра, забил съм дебилна музика на макс на слушалките (само ми липсва да ме изгонят), и изведнъж БААААААААМ, получавам дълго писмо от теб....

 Бях те помолил да не го споменаваш, пиленце...бях те помолил да не го споменаваш, но ти както обикновено си превъзбудена от нещо, не внимаваш какво ти се говори, и правиш неща, от които боли...И говориш неща, от които боли...Предният път, когато си отиде си мислех, че си отнесла всичко със себе си...Няколко години по-късно откривам, че нещо, свързано с теб, е останало да живее в мен..Давам ти го, цялото - останките от едно окървавено и прашасало, но все още явно туптящо сърце...ти заявяваш, че си объркана и искаш да останеш сама, после пишеш, че силно се надяваш да съм "приел нещата" и аз косвено разбирам, че си с човека, заради когото ме заряза и предния път...

 Ъъъъъъъъ, неудомение и "хлъц" - толкова бързо ли ги решавате нещата вие, момичетата? И без да кажете на човека отсреща какво сте решили?
 Отиваш си, както си дойде, пиленце - с лъжи...Ако трябва да сме честни, си отиваш по същия начин, както си и тръгна тогава - пак с лъжи...Знаеш ли кое е трагикомичното? Този път дори не желая да те намразя - ако след това, което ми причини в началото, съм имал силата (или глупостта) да те обичам наново, не искам дори да се опитвам да те намразя сега, когато съм се научил да обичам теб въпреки всичко (или съм открил, че все пак мога да обичам каквото и да е)...Нека това не ти звучи тъжно, нито омразно...Не искам да преча, миличко...Не искам да преча на нещо, което ще те направи щастлива - просто исках да кажа ужасно много неща; исках да престана да водя тези въображаеми разговори с теб в главата си, исках да престана да се будя от вълнение всеки път, когато сънувам, че си говоря с теб и честно казано - нямам идея дали това ще сработи...Открих, че старите механизми за защита не действат - не мога да се съсредоточа върху която и да е книга или игра, в работата нещата се разпадат бавно и сигурно, баба ми вече прилича на зеленчук и майка ми е на път да се поболее още по-сериозно заради това, а междувременно всяка песен, която чувам, ми напомня за теб по някакъв начин...Същевременно не мога да се занимавам с каквото и да е - писна ми от бачкане, писна ми от фалшиви лицемери навсякъде, не ми се занимава с фотография вече или с каквото и да е - предполагам, че остави празнота, която никой и нищо няма да запълни скоро...Сякаш отне последната струваща си част от мен, замина си и толкова...Страх ме е да изляза на улицата, знаеш ли? Страх ме е да изляза заради самата възможност да те погледна и после нищо отново да няма смисъл...Не че сега има...

 Обичам те, пиленце, знаеш ли?...Съжалявам, че не можа да го разбереш (може поради това, че не го показах по правилния начин, може би заради това, че не се разбираме по правилния начин, може би заради това, че опитите ми да го покажа бяха погробени от факта, че ти продължаваше да мислиш за другия...нямам идея)...Обичам те по всички възможни начини, които можеш и не можеш да си представиш, но предполагам, че това не променя нищо.. Мога с часове да говоря за всички неща, които обожавам у теб - как отказваш да се събудиш рано сутрин и лъчите на зората любвеобвилно огряват все още сърдитото ти лице; колко се правиш на злобна, ако още ти се спи, но въпреки това си прекрасна като новороден ангел; колко прекрасно-свиреп е леденият поглед, с който ме игнорираше последните няколко дни, които направих грешката да прекарам с теб...И това няма да промени нищо, нали? От теб ще получаявам същия клиширан отговор, който съм получавал винаги: "Надявам се да продължиш напред, ти си силен и винаги можеш да разчиташ на мен - твоята добра приятелка"...

 Мнооооого лесно да се каже от човек, който за пореден път е продължил, преди да приключи старите неща...Признавам си - нямам идея какво е в твоята глава - цялата тази обърканост и вина - и все пак, аз винаги съм правил това, което искам, и съм бил с хората, които искам...Може би това е цената - нормално е, човек като заложи всичко на едно място, да бъде готов да загърби всичко, за секунди....

 И все пак не съжалявам за нищо, миличко...Може би само за това, че не успях да покажа по правилния начин правилните чувства..Но те атрофират, нали знаеш? И когато човек си мисли, че всичко е затрито, се проявяват по някакви си техни, изкривени начини - и не винаги остават правилно разбрани.....

  Сигурно не бих бил по-искрен, дори ако застана пред теб и нарежа вените си с бръснача, който подготвям от известно време...
  Обичам те - въпреки всичко и всички..Това исках да споделя с теб....




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. albizia - "You're like a ghost within me who's draining my life."
03.09.2011 04:42
http://youtu.be/9TkrXN2btjI
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 195321
Постинги: 56
Коментари: 276
Гласове: 2387
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031