Постинг
14.02.2012 22:12 -
Някой ден...
Автор: darknesd
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2555 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.02.2012 22:14
Прочетен: 2555 Коментари: 0 Гласове:
11
Последна промяна: 14.02.2012 22:14
Някой ден ще се събудя, и вече няма да си в главата ми.
Някой ден ще посмея да се погледна в огледалото, без да се страхувам какво ще видя там.
Някой ден ще изляза с високо вдигната глава, защото няма да мисля какво ще направя, ако отново срещна прекрасния ти поглед.
Някой ден ще остана насаме с мислите си, без ти да си в тях.
Някой ден ще говоря с истински хора, без да превъртам в съзнанието си всяка грешка, която допуснах спрямо теб.
Някой ден ще си кажа "По дяволите, какво значение има всичко това?!"
Някой ден ще си легна, без да помисля дали всичко при теб е наред.
Някой ден ще приема факта, че всичко това няма значение за теб.
Някой ден ще се усмихна на някого истински и наистина.
Някой ден ще мога да разчитам на себе си и това, което, смятам за правилно.
Някой ден ще съм искрен със себе си и с неколцината, които имаха нервите да останат до мен, докато се учех да се мразя, докато неуспешно се опитвах да мразя теб.
Някой ден ще успея да спра да се самосъжалявам за всеки миг, който съм прекарал с теб, колкото и щастлив да съм бил тогава.
Някой ден ще се науча да определям понятията "Щастие", "Блаженство", "Спокойствие", "Любов", без ти да имаш нищо общо с тях.
Някой ден ще успея да убия с голи ръце или с каквото и да е най-хубавата и обичаща част от себе си - последния останал от теб спомен.
...
И дори всичките усилия да не си струват, ако успея да изпълня поне едно, преди да изчезна, ще съм най-щастливият човек на Земята - най-малкото поради факта, че съм успял да се приближа до собствената си същност - онова сладко хлапе, което бях, преди да те срещна и заобичам повече, отколкото явно обичам себе си...
...
[...Your soul is haunting me and telling me, that everything is fine...but I wish I was dead ...]
...
Някой ден ще посмея да се погледна в огледалото, без да се страхувам какво ще видя там.
Някой ден ще изляза с високо вдигната глава, защото няма да мисля какво ще направя, ако отново срещна прекрасния ти поглед.
Някой ден ще остана насаме с мислите си, без ти да си в тях.
Някой ден ще говоря с истински хора, без да превъртам в съзнанието си всяка грешка, която допуснах спрямо теб.
Някой ден ще си кажа "По дяволите, какво значение има всичко това?!"
Някой ден ще си легна, без да помисля дали всичко при теб е наред.
Някой ден ще приема факта, че всичко това няма значение за теб.
Някой ден ще се усмихна на някого истински и наистина.
Някой ден ще мога да разчитам на себе си и това, което, смятам за правилно.
Някой ден ще съм искрен със себе си и с неколцината, които имаха нервите да останат до мен, докато се учех да се мразя, докато неуспешно се опитвах да мразя теб.
Някой ден ще успея да спра да се самосъжалявам за всеки миг, който съм прекарал с теб, колкото и щастлив да съм бил тогава.
Някой ден ще се науча да определям понятията "Щастие", "Блаженство", "Спокойствие", "Любов", без ти да имаш нищо общо с тях.
Някой ден ще успея да убия с голи ръце или с каквото и да е най-хубавата и обичаща част от себе си - последния останал от теб спомен.
...
И дори всичките усилия да не си струват, ако успея да изпълня поне едно, преди да изчезна, ще съм най-щастливият човек на Земята - най-малкото поради факта, че съм успял да се приближа до собствената си същност - онова сладко хлапе, което бях, преди да те срещна и заобичам повече, отколкото явно обичам себе си...
...
[...Your soul is haunting me and telling me, that everything is fine...but I wish I was dead ...]
...
Hey, angel of grief, oстави миналото вече! Стига си му позволявал да трови настоящето и шансовете ти за щастливо бъдеще. Усмихни се сега, не някой ден. Усмихвай се насила, ако трябва, докато с времето просто забравиш, че усмивката ти е била фалшива и тя стане част от теб. Ако толкова искаш да обичаш, обичай малките неща в живота - усмивка от непознат, птичка, кацнала на перваза на прозореца ти, слънчев лъч, изграещ си в косата на седящия пред теб в градския транспорт... Не се вкопчвай в това, което те е правило щастлив някога, защото то носи само болка, след като изчезне от живота ти. Live and let go.
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 2387
Блогрол
1. Човек и ангел
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...
2. OceanSoul
3. Присъствието...
4. Тя наистина може
5. Крехкото изкуство на съществуването
6. Черната роза
7. Разрези
8. Странно и хубаво място
9. Много хубави неща
10. Слънчевото цвете...
11. Детето на Вселената
12. Интересно...
13. Ами, харесва ми...
14. Луничката :)
15. Смислен и чувствен
16. Самотата обича тълпите..защото има къде да се скрие...